Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Арейн първа се поклони на новата двойка, останалите бързо я последваха. Лийша се наведе, доколкото успя в настоящото си състояние. Дори Аманвах се поклони – издайнически ход. Отчаяно искаше да види Роджър свободен.
– Достатъчно – сопна се Питър и всички се изправиха едновременно. – Ще има достатъчно време за поклони и поздравления утре, ако доживеем да го видим.
Пискливият му глас ясно разкриваше собствените му очаквания.
Лорейн се обърна към новия си съпруг с каменно лице, но аурата ѝ представляваше смесица от раздразнение и отвращение.
– Съпруже, може би е най-добре да обсъдим това насаме?
– Разбира се, разбира се – отвърна Питър и махна с ръка на кралския антураж да ги последва през вестиария до олтара по коридора към личната му стая.
Дворецът на Райнбек вече беше негов, но нямаше време да се мести, а и Напътственикът нямаше желание да напуска разкошно обзаведеното помещение.
Там, обграден от символите на своята вяра и нещата, които му напомняха за собственото му величие, херцогът като че ли се взе в ръце и изпъна гърба си.
– Дженсън, в какво състояние е нашата защита?
– Едва ли по-различно, отколкото преди двайсет минути, Ваша Светлост – каза Дженсън. – Врагът трупа войски, но ако не друго, тази седмица разбрахме, че няма да ни нападнат преди зазоряване. Разположили сме стрелци по крепостните стени и мъже, които да осуетяват опитите да бъдат изкатерени, но истинската опасност е Северната порта. Изпратили сме отряди да пазят останалите порти, но врагът е строил пред нея своите обсадни машини.
– Ще издържи ли? – попита Питър.
Дженсън сви рамене.
– Не е ясно, Ваша Светлост. Врагът не е влачил със себе си скали през целия път, а наблизо едва ли ще намерят бързо достатъчно големи камъни, че да разбият портата. Би трябвало да издържи на повечето удари.
– На повечето? – попита Питър.
Дженсън отново сви рамене.
– Никога не е била изпробвана, Ваша Светлост. Ако падне, дворът на двореца ще бъде последната ни надежда да спрем атаката, преди врагът да се пръсне из града.
– Ако падне, сме загубени – каза Питър. – След загубите ни при Пристан не можем да разположим по крепостните стени и в двора достатъчно Дървени войници, че да издържат наплива на двайсет хиляди красиянци. Стичат се много новобранци, но не разполагаме с достатъчно оръжия за всичките. Няма да могат да отблъснат обучена кавалерия с дърводелски инструменти.
– Нищо не е изгубено – каза сурово Лорейн. – Капитан Бруз ще разположи Планинските копия в двора. От портата врагът може да тръгне само по три улици. На всяка една можем да издигнем барикади и да ги удържим с ограничен брой хора.
Питър се обърна към Лийша.
– А Хралупата, господарке? Можем ли да очакваме помощ от юг?
Лийша поклати глава.
– Дадох на Брайър хора, за да може да стигне по-бързо до Хралупата с новини за нападението на Горджа, но дори Гаред веднага да се метне на коня, пак ще минат дни, докато пристигне с по-значителни сили. – Тя сви рамене. – Предполагам, че е възможно хралупарите да са видели красиянците и да пристигнат по-скоро, но не бих разчитала на това.
– А вашият Защитен? – попита Питър. – Ако наистина е Избавителят, сега е моментът да го докаже.
Лорейн изсумтя и Лийша отново поклати глава.
– Най-добрите ви шансове са от Хралупата, Ваша Светлост. Ако Защитеният е все още жив, той преследва демони и е зарязал политиката.
– А вие, господарке? – попита Питър. – Вие хвърляхте мълнии по Горджа и воините му.
– И едва не пометнах заради това – отвърна Лийша. – Няма да го направя отново, освен като последен вариант срещу копие, опряно в корема ми. И без това са малко нещата, които мога да направя посред бял ден. Но може би ще успея да подсиля портата.
Думите ѝ накара всички да я погледнат.
– Как? – попита Питър.
– Със защити и хора – отвърна Лийша, – ако успеем да го обвием в мрак.
Питър се обърна към Дженсън. Министърът стрелна с поглед Арейн, която като че ли не направи нищо друго, освен леко да помръдне крака си.
Дженсън веднага кимна.
– Можем да накараме всички шивачи в града да зашият един към друг топове с платно, Ваша Светлост.
– Погрижи се. – Питър се огледа. – Други идеи? Ако в главата на някой се въртят налудничави планове, сега е моментът да ги сподели.
Мълчанието увисна като тежест във въздуха и Лийша си пое дълбоко дъх.
– Има едно нещо...
– Пуснете ме да поговоря с него – каза Аманвах.
Питър поклати глава.