Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Притъмнялата стая бе изпълнена с магия, която се вихреше яростно във въздуха, привлечена от яростта. Лийша затвори очи, за да я блокира, и се насили да започне да диша по-дълбоко. Бебето продължаваше да рита и да се върти.
Погълната от магията, Лийша можеше да усети живота в себе си както никога досега. Той беше силен. Магията очевидно не му беше навредила, но това не означаваше, че не му е повлияла. Лийша беше виждала как деца бяха пораствали напълно под влияние на магията, преди да им е дошло времето. Дали бебето нямаше да поиска да излезе по-рано и да се наложи да го извадят с опасна операция? Дали притокът на енергия не беше предизвикал някаква друга промяна? Арлен се беше страхувал точно от това, когато отказа да бъде с нея, а сега тя се беше сблъскала със същия проблем.
Лийша тръсна глава, оставяйки решаването му за по-късно, отвори очи и помогна на Лорейн да се изправи. Уонда вече се беше надигнала на едно коляно и махна с ръка, отказвайки помощта ѝ.
– Не се притеснявай за мен, господарке. – Тя отново си пое дъх. – След минутка ще се оправя.
Лийша виждаше препускащата през тялото ѝ магия, привличана по естествен път към раните, и знаеше, че Уонда казва истината. Остави момичето с ненакърнено достойнство и се обърна към трупа на дама Горджа.
И сега не почувства нищо. Беше изпепелила двамата му бойци и му беше прекъснала гръбнака. Това не бяха демони, а човешки същества. И въпреки това липсваше чувството за вина. Тези мъже с радост щяха да избият всички в залата с лекотата, с която Лийша късаше билките в градината си.
Единият от юмруците на дамата все още беше здраво стиснат; тя разтвори пръстите му и откри сгърчено парче демонска кост с изчерпана сила. Духна го лекичко и то се разпадна на прах.
Най-накрая Дженсън се съвзе и се изкачи със залитане по стъпалата на подиума. Погледна към тялото на Райнбек, потрепери и вдигна от кървавата купчина лакираната дървена диадема, която беше носил херцогът.
– Херцогът е мъртъв! – извика първият министър. Слезе едно стъпало надолу и помогна на Напътственик Питър да се изправи. – Да живее херцог Питър!
Напътственикът се обърна и го погледна, в аурата му си личаха объркване и страх.
– А?
От братята не бе останало достатъчно за нормално погребение, а дори за Бръшлянения трон три кралски погребения бяха твърде много. Седмица след нападението, във все още изолирания град за Тамос, Райнбек и Микаел бяха извършени ритуали в голямата катедрала на Анжие.
Самият Питър водеше службата, защото не виждаше причина да не може да запази поста си на Напътственик на пастирите на Създателя, макар че дървената корона вече беше поставена на главата му. След като се отърси от първоначалния шок, той нареди на занаятчиите да приготвят нови дрехи и церемониална броня, съответстващи на двойния му статут.
Лийша стоеше с изпънат гръб и каменно лице в редицата от опечалени. Беше оплакала Тамос насаме, но все още не беше готова да сподели мъката си. Беше приела съболезнованията на анжиерските благородници, чиито имена не знаеше, а и не я интересуваха, усмихваше се тъжно и машинално стискаше ръцете им, преди да насочи погледа си към следващия.
И въпреки това опашката изглеждаше безкрайна. Тя изпълни дълга си и издържа докрай, но вътре в себе си усещаше празнота.
Когато се върна в стаята си, тя се свлече на леглото само за да бъде вдигната миг по-късно от Уонда.
– Извинявай, че те притеснявам, господарке Лийша, но Майката иска да те види.
Лийша изморено се изправи, оправи си косата и изпъна гърба си, преди отново да излезе от стаята, без да издава чувствата си пред слугите и стражите в коридора. Те също скърбяха и трябваше да видят, че е силна.
Когато Лийша влезе в приемната, Лорейн седеше пред херцогинята майка. Мливарската принцеса я погледна и кимна, но погледът ѝ разкриваше повече. Между тях се беше появило нещо. Може би не приятелство, но доверие. И взаимно задължение.
Лорейн се обърна към Арейн и двете продължиха разговора си, сякаш Лийша не беше там.
– Ще се съгласи си ли Негова Светлост?
– Короната го направи още по-надменен, но той все пак иска да запази главата на раменете си. Питър може да предпочита да мушка момчета, облечени като момичета, но ако това ще накара баща ти да ни изпрати няколко хиляди Планински копия...
Лорейн кимна.
– И аз не копнея за докосването му, но ако така ще накажем пустинните плъхове за онова, което направиха със съпруга ми, няма да ми пука дори ако Питър води момченцата си в леглото ни.
Арейн изсумтя.