Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Никога няма да получиш трона. Нито дори като регент, ако успееш да родиш син, който няма да е достатъчно голям при смъртта на Питър.
Лорейн кимна.
– Баща ми може да има претенции към трона ви, но не и аз. Ала никога няма да ме разделяте с момчето. И децата ми ще бъдат доведени тук и ще живеят в двореца като кралски особи.
– Разбира се – съгласи се Арейн. – Но титлите им ще бъдат почетни, без да получават анжиерски имоти или титли, които сами не си спечелят.
– Ще съобщя на Съвета на майките да внесат съответните промени в договора – каза Лорейн. – Утре сутринта ще бъде готов за подписване.
– Колкото по-скоро, толкова по-добре – съгласи се Арейн.
Лорейн се изправи и стисна рамото на Лийша, докато излизаше.
– Съвзе ли се, скъпа? – попита Арейн, давайки ѝ знак да седне.
Лийша се отпусна на стола.
– Достатъчно, Ваша Светлост.
– Когато сме насаме, ме наричай Арейн – каза херцогинята майка. – Спечели си това право, че и повече. Можеше да съм загубила четирима синове в онзи ден, а не трима. Утре сутринта Питър ще подпише и това – продължи Арейн, подавайки на Лийша един кралски декрет. Той правеше Лийша графиня на провинция Хралупата и член на кралското семейство, въпреки че двамата с Тамос не бяха женени. – Напълно логичен ход – каза Арейн, след като Лийша вдигна глава от пергамента. – Ти изпълняваше тази роля от месеци и смея да заявя, че хората ти не биха приели никой друг. Гаред е добро момче, но повече е подходящ за барон, отколкото за граф, особено сега, с тази негова скандална невеста.
– Очаквам, че ще изпита облекчение, като го научи – рече Лийша.
– Ще се върнеш веднага там – каза Арейн. – И ще вземеш Мелни със себе си.
– А?
– За момента всички са забравили за нея и аз искам нещата да си останат така. Мливари и Анжие трябва да се съюзят, и то веднага. Никой не знае, че това момиче носи детето на Райнбек, и ако се разчуе, това може да доведе до неочаквани усложнения. От онзи вид, който се разрешава с копия.
– Лорейн никога няма да убие неродено дете – каза Лийша.
– Никога не казвай никога – отвърна Арейн, – но аз всъщност си мислех за баща ѝ или че Истърли и Уордгуд ще го използват като повод да се обърнат срещу Мливари. Няма да се изненадам, ако се окаже, че някой от тях е отвлякъл горката Сиквах.
– Което ни връща към проблема с Роджър – каза Лийша. – Той тръгва с мен и всички обвинения срещу него отпадат.
Тонът ѝ накара Арейн да повдигне вежди, но херцогинята кимна.
– Дадено.
Лийша се изправи и тръгна към покоите си, за да започне приготовленията за пътуването. След два дни бяха готови, но тогава красиянската армия вече беше пред крепостните стени и градът беше обзет от паника.
Глава 30. Гвардейците на принцесата
334 СЗ зима
Роджър погледна през мъничкия прозорец на килията си; кулата му осигуряваше добра гледка към красиянските сили, които се събираха при Южната порта.
След месеците, прекарани в тази проклета килия, днес трябваше да е денят на освобождението му. Вместо това целият град беше вдигнат по тревога и го бяха забравили.
– Знаех си, че е твърде хубаво, за да е истина – промърмори той. – Ще си умра в тая дупка.
– Глупости – обади се Сиквах от сенките на тавана. – Аз ще те защитя, съпруже. Преминат ли през стените, нас отдавна няма да ни има, когато стигнат до катедралата.
Роджър не я погледна. Вече дори не се опитваше. Сиквах можеше да бъде видяна само когато пожелаеше. Вместо това наблюдаваше с нарастващ ужас как колоните воини нагласяваха големите прашки на позиции.
– Знаеше ли, че това ще се случи? – попита Роджър.
– Не, съпруже – отвърна Сиквах. – Кълна се в Еверам и надеждата ми да попадна в Рая, че не знаех. Преди да се оженим, знаех доста от тайните в двореца на Избавителя, но никога не бях чувала за планове за разширяване извън границите на Дара на Еверам в близко бъдеще. Дарът на Еверам е земя с необятни богатства и хора, които да служат на Еверамовата воля. Най-мъдро беше да останем там поне половин десетилетие.
– След което да подновите завоеванията.
Роджър се изплю през прозореца.
– Това не е нищо ново, съпруже – каза Сиквах. – Благословеният ми чичо никога не е крил това от теб. Шарак Слънце трябва да обедини всички хора, за да бъде спечелена Шарак Ка.
– Демонски фъшкии – каза Роджър. – Защо? Защото го пише в някаква си книга?
– Евджахът... – започна Сиквах.
– Е проклета книга! – сопна ѝ се Роджър. – Не знам дали Създателят съществува, или не, но знам, че не се е спуснал от Рая и не е писал никакви книги. Книгите се пишат от хора, а хората са слаби, глупави и подкупни.
Сиквах не отговори веднага. Роджър отричаше всичко, в което вярваше тя, и можеше да усети напрежението ѝ, желанието ѝ да спори, навлизайки в конфликт със свещената си клетва да бъде послушна съпруга.