Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Артаксеркс се раздвояваше между желанието да поддържа притворството, че не знае нищо за този незначителен африкански град, и присъщата на младостта страст да спечели спора и да докаже, че е умен. Ксеркс никога не правеше тази грешка. Може би е трябвало да я прави.
— Да, Господарю. Консерваторите, които са противници на Персия, настроиха народа срещу мен. Обвиниха ме, че заговорнича с Павзаний за свалянето на гръцките държави. Във всеки случай, както може би си чувал, гърците бързо се отегчават от водачите си. Аз наистина бях водач на народа, но това не означава, че народът ме е харесвал или че е одобрявал постъпките ми.
— Сега ти си изгнаник, а пиратът напада вътрешността на империята ни. Какво да правим?
— Имам един план, Господарю.
Темистокъл беше най-проницателният грък, когото познавам. Поставеше ли си нещо за цел, намираше начин да го постигне — поне в този случай стана така. Беше истински Одисей. Но преди, да разкрие плана си на Великия цар, той поиска от него една година, за да научи персийски.
— Вашият език е като някой от вашите необикновени килими — каза той. — Загадъчен, изящен, красив. Не мога да се изразявам чрез преводач, колкото и добър да е той.
Великият цар даде на Темистокъл една година. Даде му и чудесно имение в Магнезия. После му позволи да целуне дългата ръка и го Освободи.
Щом Темистокъл напусна царските покои, Артаксеркс плесна с ръце и пламнал от възбуда, извика:
— В ръцете ми е! Гъркът е в ръцете ми!
Както се оказа, Темистокъл нямаше друг конкретен план, освен да изчака остракизирането на Кимон, което стана четири години по-късно. През тези години Теми-стокъл не само се научи да говори персийски без акцент, но получи и поста губернатор на Магнезия. Освен това му бе възложено да изгради новата флота и да обучи моряците по гръцки образец. По онова време персийските кораби бяха плаващи крепости — тромави по време на битка и много лесно запалими. Темистокъл модернизира персийската флота.
Дали Темистокъл щеше да поведе похода срещу собствения си народ? Консерваторите тук, в Атина, мислят, че намеренията му са били такива. Елпиника е напълно убедена в предателството му. Но тя тачи паметта на славния си брат Кимон. Според мен Темистокъл не желаеше нищо друго, освен да живее и умре спокойно. Умря пет години след появяването си в двора. Някои твърдят, че се е самоубил. Сигурен съм, че това не е истина. Всеобща закономерност е, че великите хора не живеят дълго, след като се отделят от народа, когото са облагородили.
През десетте години, докато Кимон бе в изгнание, атинската мощ значително остлабна. Опитът за нашествие в Египет бе отблъснат от Мегабиз. Всъщност, като изключим завземането на съседния остров Егина и една-две победоносни схватки в околностите на Атина, всички начинания на така наречената „партия на народа“ завършиха с неуспех. Без Темистокъл и Кимон Атина беше — и си остава — само един незначителен град.
Когато се върна от изгнание, Кимон оглави флотата. Но той бе пропуснал най-хубавите си години. Още по-лошо, самите атиняни също бяха пропуснали тези години. Смъртта на Кимон в Кипър представляваше краят на Атинската империя, Персийската империя бе в безопасност. Ефиалт и Перикъл са бледи заместители на героите от миналото.
Недей, Демокрите, да повтаряш тези думи пред хора, които сигурно няма да се съгласят с един стар човек, видял на този свят повече, отколкото е възнамерявал да види, както и неща, които съвсем не е искал да види.
6.
Тогава си мислех, че онези последни години в Персия са просто последните от живота ми. Наслаждавах се на дните си далеч от двора. Нито веднъж не отидох в Суза. Занимавах се с писане. Описвах „копринения път“, Китай, Аджаташатру и изпращах тези документи до втората стая на канцеларията. Получавах учтиви отговори, че са получени и своевременно предадени в Книгохранилището.
Често се срещах със зороастрийците. Поради възрастта ми те вече се държаха с мен много почтително. Но така и не успях да събудя у тях интерес към нито една от идеите за съществуването или несъществуването на бог, с които се бях запознал на изток. Забелязах също — по-скоро с примирение, отколкото с тревога, — че онази ясна и чиста представа за Премъдрия господ постепенно се разчупва. Старите дяволи-богове отново си проправят път, предрешени като различни проявления на Единствения, който е Двама, но ще бъде пак Единствен в края на времето на дългото царство. Дяволите-богове не се предават лесно. Неотдавна Великият цар издигна олтар на Атра, или праведността — сякаш това качество е някакъв бог.