Сътворението

Вдясно от трона стоеше новият началник на стражата Роксан — внушителна фигура. Беше се отличил в Гръцките войни. Вляво стоеше красивият лекар Аполонид. Той се ползуваше с голямо благоволение, задето неотдавна бе спасил живота на Великия цар от изтощителна треска.

Както винаги Артаксеркс се държеше приятелски с мен и както винаги в негово присъствие ме обземаше безпокойство, тъй като виждах Ксерксовите очи, поставени върху съвсем различно лице. Имах усещането, че скъпият ми приятел ме гледа с очите на сина си.

— Имам нужда от теб, Царски приятелю. — Гласът на момчето бе все още слаб от борбата с треската.

Изразих готовност да умра за своя господар. Артаксеркс пристъпи направо към въпроса.

— Вдовицата на Артабан е гъркиня. Заради нея Артабан приютил един гръцки изгнаник. Тъй като ти беше близък на баща ми, Великия цар, и си половин грък, искам да ми преведеш онова, което ще съобщи този човек, и после искам да ми кажеш мнението си за него.

Артаксеркс плесна с късата си лява ръка дланта на дългата си дясна ръка. Кедровите врати се отвориха и двама церемониалмайсторн въведоха при царя нисък набит мъж. Последва напрегнат миг, през който, пренебрегвайки етикета, мъжът и Великият цар впериха очи един в друг. После мъжът бавно падна на колене и също така бавно изпълни поклоните.

— Кой си ти, гръко? — попита Артаксеркс.

— Аз съм Темистокъл, син на Неокъл — дойде отговорът му от пода. — Аз съм атинският генерал, който унищожи флотата на Великия цар Ксеркс.

Артаксеркс ме погледна. Преведох малко колебливо тези поразителни думи. Но за мое учудване Артаксеркс се засмя.

— Кажи му да стане. Не се случва всеки ден да приемаме такъв славен неприятел.

Темистокъл стана. Гъстата му прошарена брада започваше три пръста по-надолу от правите черни вежди, надвиснали над тъмни, блестящи, будни очи. Личеше, че не се страхува от Великия цар, нито от когото и да било друг. Но беше тактичен, бърз, предвидлив.

— Защо Артабан не те представи на баща ми?

— Страхуваше се, Господарю.

— Но ти не се страхуваш, така ли?

Темистокъл поклати глава.

— Защо да се страхувам? Два пъти направих услуга на баща ти.

— Баща ми не смяташе загубата на една трета от флотата си при Саламин за полезна услуга.

Сега Артаксеркс се забавляваше.

— Не, Господарю. Но точно преди това сражение изпратих вест на Великия цар. Съобщих му, че гръцката флота се готви да избяга. Съобщих му, че това е единственият му шанс да нападне.

— Той нападна — отвърна Артаксеркс — и не сполучи.

— Той нападна, Господарю, и щеше да сполучи, ако не беше предателството на собствените му финикийски капитани.

Това беше и вярно, и невярно. Излишно е да споменавам, че не възнамерявах да превишавам скромните си задължения на преводач. Артаксеркс изслуша внимателно буквалния ми превод и кимна.

— Каква е втората услуга, която си направил на баща ми? — попита той.

— Предупредих го, че част от гръцката флота се кани да разруши моста между Азия и Европа.