Гай-джин

— Хо! — извика той и посочи с ръка. Централните кули на храма се извисяваха над уличките и сокаците сред мънички едноетажни къщички, всички отделени една от друга, макар и скупчени като кутийки на медена пита.

Двама гренадири и един сержант стояха на стража пред портата на храма, добре осветена с петролни лампи, а до тях — Бабкот.

— Здравей, Марлоу — рече той усмихнат. — Това е неочаквано удоволствие, добър вечер, госпожице. Какво е…

— Извинете, докторе — прекъсна го Анжелик, като се взря в него, поразена от ръста му, — но чухме, че Малкълм, г-н Струан, бил тежко ранен.

— Съсечен е доста лошо, заших го и сега спи дълбоко — отвърна Бабкот непринудено. — Дадох му успокоително. Ще ви заведа при него след секунда. Какво става, Марлоу, защо…

— А Филип Тайърър? — пак го прекъсна тя. — И той ли е тежко ранен?

— Само повърхностна рана, госпожице, няма с какво да им помогнете в момента, и двамата са упоени. Защо водите моряците, Марлоу?

— Адмиралът смята, че е по-добре да имате малко допълнителна охрана — в случай на евакуация.

Бабкот подсвирна.

— Сериозна ли е работата?

— Точно сега се провежда съвещание. Адмиралът, генералът, сър Уилям заедно с френски, руски и американски представители и… и търговското братство — добави Марлоу сухо. — Предполагам, че е доста разгорещено. — Той се обърна към сержанта от Кралската флота: — Охранявайте легацията, сержант Кръмп, по-късно ще инспектирам постовете — и добави към пехотинския сержант: — Моля, окажете на сержант Кръмп помощта, от която се нуждае, разквартирувайте хората му и т.н. Вашето име, моля?

— Тауъри, господине.

— Благодаря ви, сержант Тауъри.

Бабкот каза:

— Може би и двамата ще ме последвате? Чаша чай?

— Благодаря ви, не — отвърна тя, като се опитваше да бъде учтива, но нетърпението я глождеше, а и не харесваше начина, по който англичаните запарваха чая и го предлагаха с повод и без повод. — Искам да видя г-н Струан и г-н Тайърър.

— Разбира се, веднага. — Лекарят, вече преценил, че тя е на път да се разплаче всеки момент, реши, че наистина ще й е нужна чаша чай, може би с капка бренди в него, за приспивателно, преди да си легне. — Боя се, че младият Филип, горкото момче, беше изпаднал в шок — трябва да е било ужасно и за вас.

— Той добре ли е?

— Да, всичко е наред — повтори Бабкот търпеливо. — Елате, вижте сама. — Поведе я през двора, ала ги спря чаткане на копита и дрънчене на оглавници. За тяхна изненада видяха, че пристига драгунски патрул.

— Боже мой, това е Палидар — възкликна Марлоу.

— Той пък какво прави тук?

Насреща им офицерът драгун отдаде чест на моряците и гренадирите и слезе от коня.

— Продължавайте — рече Палидар, без да забелязва Марлоу, Бабкот и Анжелик. — Шибаните негодници, японците, опитаха да ни спрат на пътя, за Бога! За нещастие копелетата си промениха проклетите намерения, инак вече да са изпукали на майната си… — Той видя Анжелик и млъкна ужасен. — Боже Господи! Ох, искам да кажа, че аз… че много, ужасно съжалявам, госпожице, аз, ами, аз не разбрах, че има дами… О, здравейте, Джон, докторе.