Гай-джин

— Добър вечер, господине, госпожо — рече гренадирът, който отдаде чест на офицера. — Това е Лим, помощник е в легацията.

Лим се заплесна по девойката.

— Добър вечер, гусине, вие дойде тук много бързо, бързо, хей. Госпожица дойде, няма значение.

Анжелик беше нервна и разтревожена, носеше шапчица и синя копринена плътна рокля, с шал в тон, който идеално подчертаваше нейната бледост и русата й коса.

— А г-н Струан, как е той?

Войникът любезно отвърна:

— Не зная, госпожо, госпожице, доктор Бабкот е най-добрият по тези води, така че горкият човек ще се оправи, ако е рекъл Господ. Ще бъде много поласкан да ви види — питаше за вас. Не ви очаквахме преди съмване.

— А г-н Тайърър?

— Той е добре, госпожице, само повърхностна рана. Най-добре ще е да вървим.

Лим рече раздразнено:

— Аййиайя, не далеч. Бърже, бърже, няма значение. — Той вдигна лампата и се отдалечи в нощта, мърморейки си оживено на кантонски диалект13.

„Нахален негодник“ — помисли си офицерът. Беше висок лейтенант от Кралските военноморски сили, казваше се Джон Марлоу. Така или иначе последваха китаеца. Моряците веднага образуваха защитна преграда, разузнавачите излязоха напред.

— Добре ли сте, г-це Анжелик? — попита офицерът.

— Да, благодаря. — Тя пристегна шала по-плътно на раменете си, като внимаваше къде стъпва. — Каква ужасна миризма!

— Боя се, че това е от тора, който те използват за наторяване, както и от ниския отлив. — Марлоу беше на двайсет и осем, с жълтеникаво рижава коса и сиво-сини очи, иначе капитан от кораба на Нейно величество „Пърл“, парна фрегата с 21 оръдия, но сега временно изпълняваше длъжността лейтенант на флагмана, пряко подчинен на адмирал Кетърър. — Искате ли носилка?

— Благодаря ви, добре съм.

Лим вървеше малко по-напред и им осветяваше пътя по тесните пусти улици. В Канагава беше тихо, макар че от време на време иззад високите стени, пронизани тук-там от малки залостени портички, избухваше буен пиянски смях, мъжки и женски. Висяха множество декоративни табели на японски.

— Това кръчми и хотели ли са? — попита тя.

— Предполагам, че е така — рече Марлоу деликатно.

Лим ги чу и се изсмя тихо. Неговият английски беше перфектен — беше го учил в мисионерското училище в Хонконг. Според инструкцията той внимателно криеше този факт и винаги използваше пиджин, като се преструваше на глупав; по този начин научаваше много тайни, които имаха огромна стойност за него и за неговите началници от Тонг14, както и за техния водач — славния Чжан, Гордън Чжан, компрадора на компания Струан. Компрадор е човек, обикновено от добро евразийско семейство, необходим като посредник между европейските и китайските търговци, който свободно владее английски език и китайските диалекти и в чиито ръце са съсредоточени поне десет процента от всички сделки.