Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
— Аз ще го спра.
— Само ако не прибързваш. Не забравяй, че притежава Ябълката. Бог да ни е на помощ, ако наистина узнае силата й.
В ума на Ецио пробяга образът на Леонардо, който разбираше прекрасно Ябълката…
— Не познава нито страх, нито умора — продължи Макиавели. — Онези, които не паднат под меча му, охотно се присъединяват към лагера му. Вече постави на колене могъщите фамилии Орсини и Колона, а френският крал Луи му е съюзник. — Макиавели замълча вглъбено. — Но крал Луи ще му остане съюзник, докато има полза от него…
— Надценяваш противника.
Макиавели сякаш не го чу, потънал в собствените си мисли.
— Какво възнамерява да прави с властта и богатството? Какви са подбудите му? Още не знам. Но, Ецио — впи очи в приятеля си Макиавели. — Чезаре се цели в цяла Италия и с тази скорост скоро ще я има.
Ецио се поколеба стъписано.
— Нима… нима долавям възхищение в гласа ти?
Лицето на Макиавели не трепна.
— Чезаре знае как да налага волята си — рядка дарба в днешно време — и е способен да подчини света на тази воля.
— Какво точно имаш предвид?
— Само това — хората се нуждаят от опора, от идол. Бог или Исус, но още по-добре някой, който не е само въображаем символ, някой, когото наистина виждат. Родриго, Чезаре, дори талантлив актьор или певец, стига да е облечен добре и да вярва в себе си. Останалото е логическо следствие. — Макиавели отпи глътка вино. — Така сме устроени, разбираш ли? Ти, аз или Леонардо не сме такива, но има хора, жадни да поведат другите, и тъкмо те са опасни. — Той допи чашата си. — За щастие хора като мен умеят да ги манипулират.
— А хора като мен — да ги унищожават.
Поседяха в мълчание.
— Кой ще поведе асасините след смъртта на Марио? — попита накрая Ецио.
— Що за въпрос! Цари хаос и кандидатите са малцина. Важно е, разбира се, и изборът предстои. Междувременно ни чака много работа.
— Да си намерим коне? — предложи Ецио. — Рим се руши, но си остава голям град.
— Лесно е да се каже. Чезаре е завладял почти цяла Романя и могъществото на Борджиите расте. Заграбили са най-добрите райони от града. Сега сме на тяхна територия. Няма да получим коне от местните конюшни.
— Значи волята на клана Борджия е единственият закон тук?
— Ецио, какво намекваш? Че това ми харесва?
— Не се преструвай на глупак, Николо!
— Никога не се преструвам на глупак. Имаш ли план?
— Ще импровизираме.
Тръгнаха към конюшните, предлагащи животни под наем. Крачейки по улиците, Ецио забеляза, че много магазини са със спуснати кепенци. Защо ли? Колкото повече наближаваха, толкова по-многобройни и заплашителни ставаха стражите в лилаво-жълти униформи. Ецио забеляза че Макиавели изглежда все по-неспокоен.
Не след дълго един едър сержант начело на дузина мъжаги в униформи препречи пътя им.
— Какво търсиш тук, приятелю? — попита той Едио.
— Време ли е за импровизация? — прошепна Макиавели.
— Искаме да наемем коне — отвърна безизразно Ецио.
Сержантът се изсмя гръмогласно.
— Няма начин, приятелю. Връщайте се обратно.
Посочи им улицата, откъдето бяха дошли.
— Забранено ли е?
— Да.
— Защо?
Сержантът извади сабята си. Останалите последваха примера му. Опря върха на острието във врата на Ецио и натисна леко. Появи се капка кръв.
— Нали знаеш докъде води любопитството? Хайде! Изчезвайте!
С почти незабележимо движение Ецио посегна със Скритото острие и разряза сухожилията на ръката, стиснала сабята, която издрънча безпомощно на земята. Сержантът изкрещя и се преви одве, покрил с длан раната си. В същия миг Макиавели скочи напред и замахна с меча си срещу тримата войници, застанали най-близо. Те отстъпиха назад, изненадани от неочакваната дързост на двамата асасини.
Ецио прибра бързо Скритото острие и с плавно движение извади сабята и камата. Оръжията му заеха позиция тъкмо навреме, за да пронижат първите двама нападатели, които, възвърнали донякъде самообладанието си, се хвърлиха напред да отмъстят за сержанта си. Никой от хората на Борджия не притежаваше бойните умения, необходими да сломят Ецио и Макиавели — асасините бяха калени в съвсем друг огън. Въпреки това заради численото превъзходство на противника шансовете не бяха на страната на двамата другари. Неочакваната ярост на атаката им обаче им предостави съществено предимство.