Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
Ецио помнеше добре оргиите. Стана свидетел на една — на вечерята, организирана от папата в пищните му, бляскави покои, присъстваха петдесет отбрани момичета от градската армия от проститутки. Предпочитаха да се наричат куртизанки, но в крайна сметка си оставаха леки жени. Когато вечерята — или преяждането — приключи, момичетата затанцуваха с прислугата. Отначало с дрехите, после се разсъблякоха. Свалиха свещниците на пода и благородниците започнаха да хвърлят печени кестени между тях. Наредиха на проститутките да пълзят по пода на четири крака като животни и разлюлели хълбоци, да събират кестените. Накрая се присъединиха почти всички присъстващи. Ецио си спомняше с погнуса как Родриго, Чезаре и Лукреция наблюдаваха оргията. Накрая раздадоха награди — копринени мантии, ботуши от фина кожа — от Испания естествено; плащове в лилаво и жълто с инкрустирани диаманти, пръстени, гривни, кесии от брокат с по сто дуката, ками, сребърни украшения и какво ли още не — на мъжете, правили секс най-много пъти с пълзящите проститутки. А семейство Борджия, отдало се на кръвосмесителни ласки, беше жури.
Двамата асасини напуснаха арената за борба с бикове и се смесиха с тълпите, наводнили вечерните улици.
— Следвай ме — каза Макиавели напрегнато. — След като видя главния си противник в действие, трябва да си купиш необходимото снаряжение. И внимавай да не привличаш излишно внимание към себе си.
— Нямам такъв навик.
Ецио за пореден път се почувства уязвен от забележката на по-младия мъж. Макиавели не оглавяваше Братството — след смъртта на Марио нямаха водач, но скоро положението трябваше да се промени.
— Е — добави Ецио, — никога не се разделям с тайното острие.
— А стражите — със своите пушки. Леонардо ги е изобретил. Знаеш, че геният му няма спирачки. Бързо се зареждат, както си забелязал, а цевите им са изпилени много находчиво за по-голяма точност.
— Ще намеря Леонардо и ще поговоря с него.
— Може да се наложи да го убиеш.
— По-ценен е жив, отколкото мъртъв. Сам каза, че не взима присърце работата си за Борджия.
— Казах, че така се надявам. — Макиавели спря. — Вземи тези пари.
— Grazie — благодари Ецио и прибра кесията.
— Вслушвай се в разума, докато си ми длъжник.
— Непременно. Щом чуя нещо благоразумно от теб.
Ецио се раздели с приятеля си и се запъти към квартала на оръжейните търговци, където си купи нова броня, стоманени белезници, по-добра сабя и нова кама. Най-много му липсваше щитът от Кодекса, изработен от таен метал, отблъснал десетки фатални удари. Ала нямаше връщане назад. Налагаше се да разчита на ума и на обучението си. Никой, при никакви обстоятелства не би могъл да му ги отнеме.
Върна се при Макиавели, който го чакаше в уречения хан.
Свари го в раздразнително настроение.
— Bene — отсече Макиавели, — сега си в състояние да стигнеш жив до Флоренция.
— Може би. Но не смятам да се връщам.
— Нима?
— По-скоро твоето място е там. Аз вече нямам дом във Флоренция.
Макиавели разпери ръце.
— Вярно е, че разрушиха имението ви. Не исках да ти го казвам. Но майка ти и сестра ти несъмнено са на сигурно място. Кланът Борджия няма власт в града. Пиеро Содерини го пази добре. Можеш да си построиш нов дом.
Ецио потрепери. Най-лошите му страхове се потвърдиха, но той се съвзе бързо и отговори:
— Оставам тук. Сам каза, че за да се възцари мир, трябва да се опълчим срещу Борджиите и тамплиерите, които им служат.
— Какви смели думи! И то след Монтериджони!
— Защо се заяждаш, Николо? Откъде можех да знам, че ще ме открият толкова бързо. И че ще убият Марио!
Макиавели улови събеседника си за раменете и заговори сериозно:
— Виж, Ецио, каквото и да ни чака, трябва да се подготвим внимателно. Не бива да действаме прибързано. Гневът не е добър съветник. Изправени сме срещу скорпиони, не, по-лошо, срещу змии. За секунда се увиват около врата ти и захапват. Не правят разлика между добро и зло; води ги само целта им. Родриго се обгражда със змии и с убийци. Дъщеря му Лукреция владее до съвършенство едно от най-могъщите му оръжия. Знае всичко за отровителството. — Той замълча. — Както и да е… дори тя бледнее пред Чезаре.
— Пак той.
— Амбициозен е, безмилостен и жесток. Дори не можеш — и слава Богу — да си представиш колко! Човешките закони не значат нищо за него. Уби собствения си брат, дука на Гандия, за да си разчисти пътя към абсолютното могъщество. Не се спира пред нищо.