Музиката на тишината
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-840-1
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Музиката на тишината». Краткое содержание книги:
Дълбоко под Университета има тъмно и загадъчно място. Малцина знаят за него, то е мрежа от древни коридори и изоставени помещения. Единственият му обитател е млада жена, която е устроила живота си в сърцето на това забравено място. „Музиката на тишината“ надниква в сладко-горчивите дни на Аури, проследява стъпките и мислите й. Едновременно изпълнена с радост и натрапчива, тази история е шанс да видиш света през нейния поглед. И да научиш неща, които само Аури знае. Съставена от тайни и мистерии, това е историята на странно момиче, което се опитва да живее в странен свят.
Аури колебливо затвори очи и наклони глава настрани. Розовото връхче на езика й срамежливо се подаде и докосна непознатия кафеникав плод. Аури остана неподвижна като камък. Сетне, без да отваря очи, погали гладкото индийско орехче в устните си. Нежно, внимателно и замислено. Съвсем не като целувка.
Измина един дълъг миг, сетне лицето й се озари от широка и радостна усмивка. Очите й светнаха като слънца. Да. Да, да. Точно тона й трябваше.
Гравираната сребърна купа не беше никак лека, затова Аури се върна специално за нея и с две ръце я отнесе до Покривалото. Сетне отиде до Непрогледното и донесе намръщеното каменно хаванче. Донесе и две бутилки от Камбаните. Претърси пода на Десетките и намери няколко изсъхнали борови иглички. Занесе и тях в Покривалото и ги сложи на дъното на спуканото глинено гърненце.
Когато беше готова с всичко това, клонките в огнището вече се бяха превърнали в пепел. Тя я събра на купчинка и хубаво я натъпка в спуканото глинено гърненце.
Сетне отиде да изплакне саждите от ръцете си. Изплакна лицето и краката си.
Направи нова клада и я запали. Постави бучката лой в тенджерката. Сетне постави тенджерката до огъня, така че да се разтопи. Добави сол. И се усмихна.
Отиде отново до Дървото и донесе жълъдите, които беше събрала, както и един голям плосък тиган. Обели жълъдите и ги запържи, като ги подхвърляше леко в тигана. Поръси ги със сол и ги изяде един по един. Някои бяха горчиви. Някои бяха сладки. Някои почти нямаха вкус. Просто така стояха нещата.
След като ги изяде всичките, тя отиде да провери тенджерката и видя, че бучката лой не се е разтопила. Дори наполовина. Затова се зае с индийските орехчета. Едно по едно тя ги натроши в старото каменно хаванче. Стриваше ги на ситен прашец и сетне го изсипваше в бурканчето. От хаванчето — в бурканчето. От хаванчето — в бурканчето. Хаванчето беше мрачно, строго и неумолимо. Но след като не се беше къпала от два дни, настроението на Аури напълно отговаряше на характера му.
Щом приключи с индийските орехчета, тя се приближи до огъня и отмести медната тенджерка. Започна да бърка и да прецежда горещата лой, докато не се разтопи напълно. Сетне остави тенджерката настрани, за да изстине. След това отиде до медната тръба в Берилното и донесе малко прясна вода. Напълни спиртната лампа от бляскавия стоманен кран в Участъка.
Когато се върна, огънят отново беше угаснал. Тя събра пепелта и я натъпка в спуканото глинено гърненце.
Сетне изплакна саждите от ръцете си. Изплакна лицето и краката си.
Аури запали огъня за трети и последен път и отиде да огледа полиците си в Порт. Донесе бутилката на Естер и я сложи при останалите неща до огнището. Донесе и зрънцата самодивска зеленика.
Сетне донесе буркана с тъмносините дафинови плодове. С огромно разочарование установи, че мястото му не е там. Колкото и да се опитваше, не успя да накара буркана да застане мирно при другите неща до огъня. Не му хареса дори мястото над огнището.
Аури си помисли, че това затруднение не е честно. Дафиновите плодове щяха да подхождат чудесно. Тази сутрин се беше сетила първо за тях. Щеше да стане чудесен сапун. Подхождаха си като ръка в ръка. Само трябваше да добави…
Но не. За тях нямаше място. Това поне беше ясно. Просто нямаше как да се разбере с това твърдоглаво нещо.
Колкото и да се дразнеше, Аури знаеше, че не може да промени насила начина, по който е устроен светът. Името й отекваше като болезнено ехо в душата й. Беше мръсна и цялата й коса“ беше заплетена. Би било пълна лудост. Тя въздъхна и занесе буркана с тъмносините дафинови плодове обратно на полицата му в Порт, където той остана спокоен и доволен.
Сетне тя седна на топлите, гладки каменни плочи на пода в Покривалото. Настани се пред огнището и подреди около себе си импровизираните си инструменти.
Пепелта в спуканото глинено гърненце изглеждаше точно такава, каквато трябваше да бъде. Фина и нежна. Пепелта от дъб далеч не беше толкова податлива на обработка. Брезата беше горчива. Не, това тук беше съвършената комбинация. Ясен, бряст и глог. Подхождаха си прекрасно, без да си пречат или да влизат в пререкания. Ясенът беше горд, но добре възпитан. Брястът беше изчистен, но не и непристойно лишен от цветове, особено за нея.
А глогът… хм. Аури леко се изчерви при мисълта за него. Беше достатъчно да се каже, че с цветове или не, тя си оставаше жизнена млада дама, а съществуваше и такова нещо като прекалена благопристойност.
Тя продължи с бутилката на Естер. От нея лъхаха игривост, откраднати мигове и аромат на селас. Чудесно. Имаше нужда точно от нещо крадливо.