Ветровете на Салем [bg]

— Приятелите ми не са идиоти — репликира го тя.

Той не беше казал такова нещо и не можеше да повярва, че Герт не взима неговата страна.

— Не, не сме — каза Джудит, усмихвайки се така, сякаш отново щеше да ги замеря с резултатите си от изпита за SAT (образователен тест) или да размахва името на престижния университет, в който учеше, но Фреди не даваше и пукната пара за това. — И защо…?

— Какво защо? — Какво виждаше Герт в тези хора? Едва тогава забеляза Келда и Ниф да надничат от спалнята. Герт ги беше помолила да не се появяват до края на вечерта. Те казаха нещо с устни на Фреди, но той не можа да ги разбере. — Извинете ме! — извини се учтиво и напусна стаята.

— Още ли не се е отървал от малките си приятели? — обърна се Джудит към Герт, след като Фреди излезе с широки крачки и се отправи към стаята на елфите. Той чуваше как тя продължава да трови съзнанието на съпругата му, обяснявайки със силен шепот как един застаряващ мъж висеше с тийнейджъри и колко странно беше това и колко се тревожеше за Герт.

Вал свиреше на електрическа китара, която не беше включена. Кой знае откъде я беше взел! Свен лежеше в горната част на двуетажното легло и четеше „Сбогом, скъпа моя“ на Реймънд Чандлър. Ирдик дремеше на долното легло.

— Какво? — обърна се Фреди към Келда и Ниф, които го бяха сграбчили за тениската.

— Мразим Джудит. Ние я мразим! — каза Ниф.

— Да — каза Келда — Тя е ужасна и заслужава възмездие!

— Тя е приятелка на Герт! — каза Фреди — Предупреждавам ви, оставете я на мира!

— Но защо се държи толкова подло с теб? — попита Ниф — Ти си най-добрият!

— Сигурно го иска — каза Ирдик, оглеждайки наоколо.

— Очевидно! — добави Свен.

— Кой не иска Фреди? — подхвърли Вал, като прокара пръсти по китарата.

Фреди внезапно се почувства уморен и само сви рамене. Реши да отиде и да си легне в стаята. Предишната нощ не беше спал много. Имаше много тежък пожар — една къща в предградията беше изгоряла, а те бяха спасили едно бебе и тригодишно момиченце. Не бяха успели да намерят родителите. Полицията подозираше, че е било престъпление.

Легна в леглото си, слушайки оживения разговор в хола и скоро заспа. Събуди се внезапно от видение — беше погълнат от пламъци, които не му се подчиняваха, както обикновено ставаше.

Герт стоеше над него и разтърсваше раменете му.

— Къде е Джудит? — попита тя.

Фреди примигна. Трябваше му малко време, за да се ориентира в ситуацията.

— Не зная. Не е ли с теб? Аз преди малко дойдох тук, за да полегна.