![Ветровете на Салем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/8/vetrovete-na-salem-bg-download.jpg)
Ветровете на Салем [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 9786192000059
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ветровете на Салем [bg]». Краткое содержание книги:
„Една секси магическа история, която със сигурност ще създаде нови последователи на Мелиса де ла Круз.“Kelley Armstrong
„… Де ла Круз е невероятен разказвач с достатъчно голямо умение да провокира въображението на всички. Дори читателите, които обикновено избягват вещиците, ще бъдат спечелени от бестселърите на авторката.“ Publishers Weekly
„Фентъзи за ценители“ Kirkus
Ингрид кимна, впечатлена, че Мат е схванал проблема толкова бързо.
— Зная! И аз се чудех как биха могли да вземат идеята от книгата? Те не са можели да четат! Дори не са можели да напишат имената си на свидетелските си показания. Използвали са Х вместо това. Затова, ето каква теория имам…
— Задръж за малко, не се предавай още…
Ингрид погледна към него.
— Момичетата не са можели да четат! Значи някой им го е прочел! Някой, който е искал те да знаят това или някой, който не е предполагал какво ще направят след това — каза Мат.
Тя почувства как изтръпва от вълнение.
— Мат, бих могла да те разцелувам! Разбира се! Някой им е прочел памфлета на Хукър! Но кой?
Мат се усмихна.
— Ще мислим по-късно за това — каза той. — Сега, за тази целувка…
Глава 14
Пещера в гората
Още в ранния следобед Джоана и Норман пристигнаха в пещерата, която се намираше малко по-нагоре от пътеката през скалите. Имаше дървена врата, поставена на входа. Беше отключена и изскърца, когато я отвориха и влязоха.
Това не беше обикновена пещера. Стените бяха изградени от същия черен камък, както и скалите, но не това си представяше Джоана, когато чу думата пещера. Подовете бяха покрити с балатум, в задната част имаше кухня, а пред тях — диван и стенни шкафове. За тяхно изумление, пещерата беше претърсвана — навсякъде бяха разпилени хартии и документи, компютърът беше съборен на пода, възглавниците — разпердушинени, а пухът от тях беше навсякъде. Хладилникът, както и печката бяха отворени. Беше голяма бъркотия. Тя и Норм размениха разтревожени погледи.
— Какво се е случило? — попита Джоана. Започнаха да претърсват мястото, викайки Артър по име.
— Не е тук — извика Норман от кухнята.
— И тук не е — каза тя от банята. Ваната беше издълбана в скалите.
Норм заобиколи един тезгях и двамата седнаха в хола.
— Сега какво? — каза тя през сълзи. Емоциите стигнаха до ръба на отчаянието й, когато осъзна, че Артър беше, може би, единственият шанс да се доближат до Фрея, а той беше изчезнал.
Норман протегна ръце към нейните. Брат му или беше отвлечен, или беше тръгнал към следващото си скривалище. Някой беше търсил нещо на това място. Каквото и да беше станало, техните очаквания, че Арт ще ги преведе през порталите, се изпариха. Може би всичко това имаше нещо общо с Младите вълци, за които Артър винаги говореше и за услуга, която дължеше на един приятел. Във всички случаи, това беше друга история.
Джоана погледна към него и той протегна ръка, за да спре сълзите й.
— Не се отчайвай още, Джо! Има едно последно средство. — Тя знаеше какво щеше да каже той, но се надяваше да не го направи.
— Оракулът!
Тя поклати глава. Оракулът беше последното възможно средство.
Норман настоя.
— Може това да се окаже единственият начин да спасим дъщеря ни.
Глава 15
Да бориш огъня с огън
Снегът се топеше по тротоарите на Ню Хейвън. Малката задънена улица беше изпълнена с миризма на листа и трева, примесена с остър мирис на дим. Къщата в края на улицата гореше. Пламъците стигаха до горните прозорци. Някакво момиче на тротоара крещеше, че една от съквартирантките й е останала горе.
— Зная, че Сейди е вътре. Беше заспала, когато тръгнахме за партито. Моля ви, спасете я!
Червени, сини и бели отблясъци се разнасяха над къщите. Съседите излизаха по пижами, за да наблюдават. Една група студенти, облечени в тениски, шорти и джапанки коментираха събитието.
— Мислиш ли, че ако хвърлим тази кутия с бира, ще помогне? — каза един от тях.
— Защо ще правиш това, пич?
Още един от тях се изкикоти.
— Пламъците са божествени, приятел! Господи, чувствам се на върха!
— Аз също! Мислиш ли, че това се случва наистина? Момичето беше разчорлено, с уплашен поглед и дебело яке, наметнато върху роклята си. Обясняваше, че когато се прибрала от партито, видяла две пожарни, линейка и три полицейски коли на мястото. Пожарните стълби вече бяха вдигнати и няколко огнеборци се бяха изкачили на покрива и правеха отвори. Един от пожарникарите се опитваше да успокои момичето долу, като я съветваше да седне на бордюра, за да не пречи на колегите му, докато медик от бърза помощ я зави с одеяло.
— Другите ми съквартирантки все още са на партито, но Сейди — тя остана вкъщи. Тя е там вътре! — хлипаше тя пред двамата полицаи, които записваха показанията й.
Вътре в къщата Фреди си проправяше път през изпълнения с дим коридор нагоре по стълбите. Някъде долу беше екипът му — Големият Дейв, Хънтър и Джени, единствената жена в командата. Заклещеното момиче ги викаше за помощ от една от стаите в задната част, но сега беше замлъкнала.