Последната миля [bg]

— Не успях да открия. Няма много информация нито за нея, нито за мъжа й.

— Къде се е научила да шие? Според полицейския доклад си е докарвала допълнителен доход с шиене. Марс също го потвърди днес.

Милиган не скри изненадата си.

— Нямам представа къде.

— Освен това е давала уроци по испански — продължи Декър.

— В Тексас има много испаноговорещи — отбеляза Богарт.

— Но нямаме представа дали Лусинда Марс е от Тексас — изтъкна Декър. — Ако беше латиноамериканска, това би обяснило познанията й по испански. Тя обаче е била чернокожа.

— И чернокожите могат да научат испански, Декър — каза Милиган. — Както и да шият.

Декър не му обърна внимание.

— В момента разсъждаваме на глас — продължи той. — Искаме ли да научим нещо повече, трябва да изследваме различни възможности. Разбира се, че Лусинда е могла да се научи да шие и да говори испански. Бих искал да знам кога и къде.

— Добре, можеш сам да провериш, щом смяташ, че е толкова важно — отвърна Милиган.

— Това и ще направя — каза Декър. — Работила е и към агенция за почистване по домовете.

— Да. Поддържали са доста жилища в града.

— Доста е работила. Някакви роднини?

— Не успях да открия. Същото се отнася и за съпруга й.

— Не ти ли се струва странно? — попита Декър. — Възможно е единият да няма близки, но и двамата?

Милиган поклати глава.

— Минало е доста време. Може да са се преместили другаде. Не всеки има голямо семейство. Понякога хората губят връзка с роднините си. Единственото по-забележително нещо в семейството е бил синът им. Местните вестници са му посветили доста статии още преди убийствата. Момчето е било страхотен спортист. Много жалко…