Нефритеният трон [bg]

— Такова пътешествие сигурно е много интересно, минава се през толкова различни места — отбеляза Темерер. — Не че съжалявам, че тръгваме по море — добави бързо и погледна засрамено Райли, за да се увери, че не го е засегнал. — По-бързо ли ще стигнем по море?

— Не, ни най-малко — отговори Лорънс. — Чувал съм, че един куриер стигнал от Лондон до Бомбай за два месеца, а ние ще имаме късмет да пристигнем в Кантон след седем месеца. По суша обаче няма безопасен маршрут. Минава се през Франция, по пътищата има много разбойници, а да не говорим, че трябва да прекосим планините и пустинята Такламакан.

— Аз не бих заложил на по-малко от осем месеца — намеси се Райли. — Като съдя по корабния дневник, ако развием скорост от шест възела и имаме попътен вятър, това ще е повече, отколкото мога да очаквам.

Около тях настъпи оживление, моряците се приготвиха да отвържат кораба от пристана и да вдигнат платната. Оттеглящите се вълни се плискаха нежно в наветрената страна на кораба.

— Време е да потеглим. Лорънс, тази вечер трябва да остана на палубата, за да видя колко може този кораб, но се надявам утре да вечеряме заедно. Разбира се, с вас също, господин Хамънд.

— Капитане — каза Хамънд, — не съм запознат с обичайния ход на живота на кораба и моля за вашето снизхождение. Удобно ли ще бъде да поканя и членовете на мисията?

— Ами…

Райли бе изненадан и Лорънс не можеше да го вини. Беше малко прекалено да каниш гости на чуждата трапеза. Райли обаче се окопити и каза, вече по-любезно:

— Сър, редно е принц Юнсин пръв да отправи подобна покана.

— При сегашното състояние на отношенията ни, ще бъдем в Кантон преди да я дочакаме — отвърна Хамънд. — Не, трябва някак си да спечелим благоволението му.

Райли се съпротивлява още малко, но Хамънд се беше заинатил и успя да постигне своето с помощта на изкусна комбинация от увещания и глухота за намеците. Райли щеше да се бори още, но екипажът му чакаше нетърпеливо заповедта за вдигане на котва, отливът всеки момент щеше да започне, а Хамънд приключи с думите:

— Сър, благодаря ви за снизхождението. Сега ви моля да ме извините. На сушата се справям отлично с китайското писмо, но предполагам, че на борда на кораб ще ми е нужно известно време да напиша приемлива покана.

С тези думи той стана и се измъкна, преди Райли да се отметне от капитулацията, която всъщност не бе обявил.

— Е — мрачно каза Райли, — докато той приключи, аз ще изкарам кораба колкото се може по-навътре в морето. Ако те се ядосат на дързостта на подобна покана, поне ще съм искрен, като им кажа, че не можем да се върнем в пристанището, за да ме изритат от кораба. Пък до Мадейра може да им мине.

Той слезе от драконовата палуба и даде заповедта. След миг мъжете се напънаха на четворно по-високите шпилове. Сумтенето и виковете им огласиха долната палуба, когато въжето се провлачи по желязната подкранова греда. Най-малката спомагателна котва на „Преданост“ беше колкото главната котва на обикновен кораб, а лапите й бяха по-големи от човешки ръст.