Нефритеният трон [bg]

Третият лейтенант на Райли, мъж на име Франке, запази непочтително мълчание при първите три тоста. Седеше сковано и вдигаше чаша с безмълвна усмивка, но накрая виното развърза езика му. Той беше служил на търговски кораб в Индия и очевидно знаеше няколко израза на китайски. Сега изпробваше по-малко нецензурните върху седналия срещу него чужденец — млад, гладко избръснат мъж на име Йе Бин, дългунест под изящната си роба, който се оживи и започна да му отговаря със собствените си оскъдни познания по английски.

— Много… хубав… — каза и се запъна, защото не можа да намери думи да довърши комплимента.

Франке му предложи няколко възможности, които му се сториха логични — вятър, нощ, вечеря, — но Йе Бин поклати глава. Накрая направи знак на преводача, който каза от негово име:

— Поздравления за вашия кораб, конструиран с толкова умение.

Подобна похвала бе най-лесният път към сърцето на един моряк. Райли я дочу и спря разпокъсания си двуезичен разговор с Хамънд и Сун Кай за поетия южен курс, за да каже на преводача:

— Моля, благодарете на джентълмена за любезните думи и му кажете, че се надявам всички да се чувстват удобно тук.

Йе Бин сведе глава и каза чрез преводача:

— Благодаря ви, сър, удобствата са много по-големи от онези по пътя ни на идване. Пристигнахме с четири кораба, а единият се оказа отчайващо бавен.

— Капитан Райли, разбрах, че в миналото сте минавали през нос Добра надежда — грубо ги прекъсна Хамънд и Лорънс го изгледа с почуда.

Райли също изглеждаше изненадан, но му отговори учтиво. Франке обаче бе прекарал последните два дни във вонящия трюм, за да организира подреждането на багажите, и сега каза с известна пиянска безочливост:

— Само четири кораба? Чудно как не са ви трябвали шест. Сигурно сте били натъпкани като сардини.

Йе Бин кимна:

— Съдовете бяха малки за толкова дълго плаване, но всяко неудобство е радост, когато е в служба на императора. Във всеки случай, по онова време вашите кораби бяха най-големите в Кантон.

— О, значи за пътуването насам сте наели търговски кораби? — попита Макреди.

Той беше лейтенант от флота, слаб като върлина, жилав и енергичен. Носеше очила, които изглеждаха не на място на покритото му с белези лице. Въпросът не бе зададен с лоши чувства, но несъмнено се долавяше намек за превъзходство. Потвърждение бяха и разменените между моряците усмивки — французите ги бива да строят кораби, но не и да плават с тях, испанците са кибритлии и недисциплинирани, китайците въобще не разполагат с флот. Това бяха често повтаряни клишета сред моряците и потвърждението им носеше радост и самодоволство.

— Четири кораба в кантонското пристанище, а вие сте напълнили трюмовете с багаж, вместо с коприна и порцелан. Сигурно ви е излязло солено — добави Франке.