Пурпурно небе [bg]

Това бе въпрос, с който трябваше да се заемат семейство Питърсън — ако изобщо двамата имаха представа, че съществува подобен проблем.

Само че те не знаеха. Скапаняци — те бяха от хората, които винаги се притесняваха прекалено много за това, което ще кажат другите. Къщата им винаги бе безупречно поддържана, децата им — задължително чистички и спретнато облечени, домашните и извънкласните задачи — направени навреме, а те никога не обсъждаха проблемите си с другите. За тях беше значително по-лесно да покрият възникналите проблеми и да ги оставят неразрешени.

Така не се правеше.

— Леле, по дяволите — каза Боб Орстед. — Ама аз не разбирам къде е тук проблемът. — Той сви рамене. — Просто да вземе да се откаже преди годишните изпити и да се връща вкъщи. Няма да има никакви оценки, нито добри, нито лоши. Това означава, че сигурно тази година няма да има шанс да постъпи в Макалистър, но следващата есен няма да има проблем — не и с резултатите, които е изкарал на САТ.

— А ти откъде знаеш какви са му резултатите? — изви едната си вежда Мини Хансен. — Да не би момчето да е нещо специално, или ти ги помниш всички?

— Аз съм в училищното настоятелство, все пак, но отговорът е не, разбира се, че не помня резултатите, които всяко дете в града е изкарало на САТ, но винаги преглеждам резултатите, а не са много тези, които имат по 1480 точки.

Ториан Торсен се стараеше да не излъчва самодоволство, докато чакаше мълчаливо да приключат с обсъждането. Тори се бе справил още по-добре и въпреки че той самият никога нямаше да успее да разбере какъв е точно смисълът на този САТ — а Джеф сигурно подозираше, че той е съвсем наясно — много добре разбираше настървението, с което хората участваха в състезания и се опитваха да спечелят.

— Проблемът — започна търпеливо Док, — ще дойде от родителите му. Те ще изпищят на умряло. За тях това ще означава срам и позор. — Той постави длан на челото си. — Синът ми, наследникът ми отпадна от колежа; едва ли това е краят на света. — Док разпери ръце. — Няма да се учудя, ако Брайън го изгони от къщи.

— Точно така е. — Джеф въздъхна. — Въпреки че изгонените деца си остават проблем на големите градове.

— Наистина са проблем на големите градове — изсумтя Мини Хансен. — И ще си останат проблем на големите градове. Ние, не, аз няма да допусна подобно нещо да се случи тук. — Гласът й звучеше спокойно, но тя бе оставила плетката и бе стиснала ръце, а кокалчетата й бяха побелели в скута.

— Не, разбира се. — Боб Орстед поклати глава. — Само че е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. — Той вдигна ръка, за да възпре протеста й. — И въпреки добрите ни намерения много добре знаем, че е значително по-лесно да го кажем, отколкото да го изпълним. И преди сме приютявали деца, ако се налага, ще го сторим отново. Гнездото на Санди и Свен в момента е празно и те могат да използват още един чифт ръце във фермата.