![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
— Приятен ден и на вас, Хоузи и Ториан. — Иън се бе уморил да се взира в подноса с инструментите, въпреки че минаха няколко минути, преди Док да поиска нов хемостат. Затова Иън не сваляше очи от лицето на джуджето, за да не гледа бликащата от раната на бедрото кръв и да не му се иска така отчаяно да помоли Док за нещо обезболяващо.
Иън и преди бе виждал кръв, макар и не много, слава богу; славата му в източните Вътрешни земи на Вандескард се дължеше на участието само в един истински дуел, който бе спечелил единствено благодарение на късмет, не толкова на уменията си, но в този момент, докато стоеше изправен пред спокойните, професионално умелите ръце на Док Шърв, бръкнал с лъскавия си инструмент право в раната, преди да постави поредния хемостат на място и да започне да зашива, му се стори, че имаше нещо нечовешко в движенията на лекаря.
Опита се да се дистанцира. Все пак Док не оперираше човешко същество, а представител на вестрите, джудже, неандерталец. Съвършено различен вид.
Можеш да направиш грешка и да помислиш вестрито за човек — макар и доста неестествен на външен вид — ако не знаеш откъде идва. Но щом го погледнеш по-внимателно, веднага разбираш, че грешиш. Проскубана неподдържана брада покриваше необичайно хлътналата навътре челюст, а и веждите бяха забележително гъсти.
Най-странното бе, че миглите на вестрито бяха дълги и много гъсти, въпреки че Иън не виждаше защо да не са такива. А защо пък да бъдат?
— Вестрито — обади се Хоузи. Гласът му бе значително по-завален от обикновено. — Вече можеш ли да прецениш дали ще оживее? — Върху гащеризона си бе облякъл оранжева парка. Тя бе толкова обемна, че прикриваше болезнената му слабост, въпреки че краката му стърчаха като две пръчки.
— Има такава възможност — каза Док, докато сваляше покритите в кръв ръкавици, а след това и престилката, за да отстъпи назад. — Струва ми се, че може и да се съвземе. — Дона вече му подаваше нов чифт и той ги сложи, а след това нахлузи нова престилка, при това за много по-малко време, отколкото Иън предполагаше, че е възможно.
Клепките на вестрито трепнаха.
— Док…
Очите на джуджето се отвориха.
— По дяволите! Той не би трябвало… — Док замълча и посегна за спринцовка и шише с някаква течност. Изтегли бързо лекарството и го инжектира точно под системата, от която бавно се процеждаше кръв във вената на пациента.
Едрата ръка на вестрито се протегна към кислородната маска, късите тъпи пръсти сграбчиха маската и я смъкнаха от лицето, без да обръщат каквото и да е внимание на уплахата и отчаянието, с което и Марта Шърв, и значително по-младата Дона Бйерке се опитваха да я прикрепят отново към лицето му.
Марта се отказа първа и придърпа стойката със системата по-близо до операционната маса.
Иън кимна не че някой се интересуваше от мнението му. Но действията на приятелите му имаха смисъл: трябваше да отмятат проблемите един по един — не биваше да позволяват пациентът да събори стойката или да извади иглата от вената си.
Очите на вестрито изглеждаха значително по-големи, отколкото трябваше, зениците му се бяха свили като глава на карфица, ирисите изглеждаха наситенокафяви и някак зърнисти. Изглежда, му беше трудно да избистри образа пред себе си, но след това се обърна към Иън, после към Док, очите му се плъзнаха през Хоузи и се спряха на Ториан Торсен, застанал малко встрани.
— Ториан дел Ториан — изграчи раненият. — Вернист белдарашт вестри дел фодер, дел фодер вестри.
До този момент Иън не бе имал представа, че разбира езика на вестрите — това бе способността да овладяваш езици, с която единствено Хоузи можеше да те дари, при това без ти да знаеш, докато в даден момент не ти се наложеше да използваш някой език. „Ториан дел Ториан, беше казало джуджето, приятел на Бащата на вестрите, на самия Баща на вестрите.“
Ториан дел Ториан кимна.
— Аз съм — отвърна той на същия език. — Но ти бива мирно да лежиш, сине на вестрите, и да се оставиш на приятелите ми да те изцерят. Раните ти са тежки и тук няма хирург да ги намаже с вълшебен балсам.
Дребосъкът продължаваше да се съпротивлява.
— Недей — каза Иън на берсмолски. — Лежи мирно, както той ти каза. Моля те.
— Той… — вестрито си пое въздух с видимо усилие. — Не, вие всите трябва да изслушате… — Той се задуши от пристъп на кашлица, след който в крайчетата на устата му се появи кървава пяна. — Този ваш слуга е тук, за да ви предупреди теб и всите, приятелю на Бащата: един от Чедата на Фенрис е изпратен кръв да дири.