Ерек и Енида [bg]

        Той всеки ден, до късен час [2440] лежал в леглото до Енида. За тях това било обида. Стоял той до жена си само, ала с желание голямо бароните си поощрявал, [2445] пари и дрехи им дарявал. На всеки обявен турнир васали пращал той безспир с коне подбрани и доспехи да жънат рицарски успехи, [2450] и за да бъдат най-добри, не жалел злато и пари. Но всички страдали, че той, баронът, храбрият герой не взимал меч, не слагал броня [2455] и с тях не яхал вече коня74. Васали, пажове не спрели да го корят и си мълвели за своя господар с обида. Щом подразбрала и Енида, [2460] че прежния живот оставил и рицарския дълг забравил, дълбоко тя се огорчила, но думичка на промълвила