Ерек и Енида [bg]

от страх със слухове омразни [2465] съпруга си да не раздразни. Ала в един прекрасен ден/ додето още изморен от нощни ласки той лежал, случайно тайната узнал. [2470] Били с преплетени ръце, уста в уста, лице в лице, той — в сън дълбок, а будна — тя. Но ненадейно в утринта си спомнила как всеки тук [2475] одумва нейния съпруг. Такава болка завладяла Енида, че тя заридала и свеждайки с любов глава изрекла горестни слова. [2480] Уви, не знаела тогава, че цял живот ще съжалява за казаното в този ден. Тя бдяла с поглед възхитен над стройното и силно тяло, [2485] и на лицето, в сън замряло, на своя ненагледен мъж. Ала гръдта му изведнъж сълзи облели. С тъжен глас тя рекла: «Ах, горката аз, [2490] защо напуснах своя дом? Смърт по-добре да срещна, щом мъжа си — този рицар смел, спечелил не един дуел, на благородство символ ярък, [2495] съпруг прекрасен — аз накарах заради мене да забрави за рицарските си прояви. С позор нечуван го покрих75!» И продължила с шепот тих: [2500] «Защо в злощастен час те срещнах?» Последните слова горещи дочул в просъница Ерек. Сънят му вече бил по-лек и чувайки ги, се събудил. [2505] Тогава много се учудил, като видял, че тя ридае, и рекъл: «Скъпа, но каква е причината, та ти сега говориш с толкова тъга? [2510] Кажи ми, искам да узная сега каква била е тая злина, та също да науча какво в злощастен час се случи. То явно мене ме засяга. [2515] Нали го чух. Кажи веднага какво се крие зад това!» Енида, стресната, глава навела и му възразила: «Твърдиш, че нещо съм прикрила? [2520] Какво? Не те разбрах, любими.» «Защо ме лъжеш? Обясни ми, човек как без причина плаче? В просъницата си обаче, добре те чух какво изрече. [2525] Не крий от мен… Усещам вече, че нещо тежко те гнети.» «Дали не си сънувал ти, че нещо съм ти промълвила?» «О, престани с лъжата, мила! [2530] Добре разбирам, че ме мамиш. Не предизвиквай яростта ми — не искам тайни между нас!» «Макар че се страхувам аз, щом толкова държиш, накрая [2535] тревогата си ще призная, но туй ще довлече беди. Навред в страната се твърди от всички, че за съжаление доспехи и въоръжение [2540] захвърлил си и твойта слава неудържимо избледнява. Преди по-малко от година аз чувах, мили, от мнозина, че рицар друг в света по слава [2545] не може с теб да се сравнява. Уви, щом млад и стар сега си правят вече с теб шега, че си безволев, мекушав, аз също, мили, силен гняв [2550] изпитвам от такива думи! Та техните противни глуми обиждат теб, ала и мен. Говори всеки, възмутен, че вижда главната вина [2555] за всичко в твоята жена, че аз така съм те оплела с уловка хитра и умела, че ти отнемам всички сили. Така аз страдам двойно, мили, [2560] че тебе те грози презрение. Вземи най-точното решение, върни си славата в страната и тъй ще победиш мълвата. От тези слухове аз често [2565] обливам се в сълзи горещи. И днес за теб ме тъй болеше, че докато все още спеше, изрекох думите горчиви.» «Тез укори са справедливи — [2570] отвърнал той — и ти си права. Ала сега по-бързо ставай, за път далечен приготви се и нови дрехи облечи си. А щом приключиш с облеклото, [2575] на най-добрия кон седлото кажи да сложат76.» В този миг, прехапала от страх език,