Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Оли, какво правиш там?! — изхлипа Лай.

Мъжете се подредиха в полукръг около подиума. Всичките заеха една и съща стойка със събрани по войнишки крака и с ръце на гърба. Лицата им не се виждаха. Най-близкият беше на няколко крачки от мястото, където се криеше Оливър. Камерата се задържа за миг на гърба му, после се изкачи нагоре по шията и се спря върху късо подстриганата пясъчноруса коса. Обективът се фокусира върху ухото на мъжа. Беше обезобразено и прорязано от белег, сякаш някога бе откъснато и пришито наново.

Бен насочи вниманието си към подиума, като се опитваше да различи детайли от онова, което ставаше там. Изведнъж си даде сметка, че вижда нещо като олтар, който се намираше в центъра на залата, осветен отвсякъде от десетки свещи, поставени в ниши на стените. Каквото имаше да се случва, щеше да стане именно тук. Оливър беше попаднал на нещо като религиозен ритуал. При това много различен от всичко, което Бен и Лай бяха виждали преди.

В средата на олтара се издигаше вертикален дървен стълб, около петдесетина сантиметра дебел и около два и половина метра висок, груб и неодялан. От метален пръстен, закован на върха на стълба, се спускаха две дебели тежки вериги.

Изведнъж настъпи раздвижване. Зад олтара се отвори желязна врата. В залата влязоха още трима мъже. Двамата бяха с черни качулки. Третият приличаше на техен пленник — бяха го сграбчили за ръцете, а той отчаяно се съпротивляваше. Качиха го на подиума и го довлякоха до олтара.

Камерата се тресеше, тежкото дишане в микрофона зачести. Малко по-далеч виковете на пленника отекваха между каменните стени.

— Не ти препоръчвам да гледаш нататък — каза Бен, който усети как собственият му пулс се учестява, и посегна да натисне стоп бутона.

— Не го спирай! — рязко каза тя.

Двамата мъже с качулките блъснаха пленника към дървения стълб и го приковаха с веригите. Виковете му се усилиха. Единият пристъпи към него и вдигна ръце към лицето му. Беше с гръб към камерата и не се виждаше какво прави. Писъците на прикования се чуваха пронизително, той се мяташе като обезумял на веригите си.

После качулатият се дръпна встрани. От устата на пленника висеше нещо, което приличаше на тънко въже или метална жица. Въжето се изопна и Бен с ужас разбра какво предстои да видят. Камерата подскачаше в ръцете на Оливър.

— Боже милостиви! — възкликна в ужас Лай. — Пробили са му езика с кука.

Качулатият се извърна с лице към публиката. Въжето беше опънато докрай. Пленникът не можеше повече да крещи. Езикът му стърчеше на петнайсетина сантиметра извън устата. Очите му бяха изцъклени, тялото му се тресеше.

Другият качулат мъж пристъпи напред. Вдигна над главата си ритуален кинжал.

Острието описа блестяща дъга във въздуха. Главата на пленника се люшна назад, от устата му рукна кръв. Въжето се изви като камшик във въздуха с езика на прикования, закачен на куката. Главата на нещастника се мяташе, очите му се въртяха в орбитите си.