Червения вълк [bg]

Вече е отминала кръговото на Бергнесет, когато нещо в слушалката прещраква и ето че редът й е дошъл.

— Какво да ви кажа — започва инспектор Сууп, — дължа ви цяла камара благодарности. Майката на Линус Густафсон се свърза с нас в седем тази сутрин, за да съобщи, че тайнственият свидетел от днешния брой на Норландски новини е нейният син. Каза още, че сте се опитали да го убедите да съобщи каквото знае на полицията или на някой възрастен. Това я е впечатлило. Синът й не бил на себе си от неделя насам нито е ял, нито спал като хората, нито искал да ходи на училище…

Обзема я осезаемо спокойствие.

— Радвам се да го чуя. Какво ще кажете за неговата версия?

— Не сме разговаряли лично. Откакто пуснахте новината по агенциите, не мога да мръдна от телефона, но хората ни са отишли с него на местопрестъплението и нещата сякаш се връзват.

— Бързо работите — хвали го Аника, като се опитва да му внуши, че е дълбоко впечатлена.

— Искали са да отидат по тъмно, за да бъдат условията максимално близки, а и за да избегнат журналистическия наплив. Изглежда са успели.

— И…? — пита тя, като спира на червено точно преди моста на Бергнес.

— Засега можем да кажем, че разследваме не просто непредумишлено причинена смърт и бягство от местопрестъплението, а съвсем умишлено убийство.

— Ще викате ли националния отдел по убийства?

Отговорът прозвучава неопределено:

— Ще трябва да изчакаме и да видим какво ще ни донесе първият ден, та…

Светва зелено и тя преминава кръстовището с Гранудсвеген.

— Бени е пуснал цяла поредица статии за тероризма през последните месеци — казва Аника. — Аз самата се връщам в момента от F 21. Мислите ли, че смъртта може да има нещо общо със статията му за тамошния инцидент или с някоя друга?

— Не искам да изпадам в догадки. Ще останете ли за малко така, моля?

Не изчаква отговор. Чува как слушалката удря с тъп звук бюрото, а после и стъпките му през кабинета, преди да затвори вратата.

— От друга страна обаче — продължава Сууп, след като отново взема слушалката, — тази сутрин си говорихме с капитан Петерсон за нещо, което ви касае.

Смаяна тя отдръпва крака си от газта.

— Не искам да го обсъждам по телефона. Ще имате ли време да наминете следобед?

Аника тръсва енергично ръка, за да изхлузи часовника изпод ръкава на горната дреха.

— Няма да мога, самолетът ми излита в два и петдесет и пет, а преди това трябва да мина през Норландски новини.

— Добре, ще се видим там. Съдебните експерти по случая са там и аз обещах да отида и да обсъдим какво точно да търсят.