Червения вълк [bg]

От уебстраницата на телекомуникационната компания научава, че абонат на име Сууп с инициали Л. Г. в районите на Люлео, Питео, Буден, Калакс и Елвсбюн няма. Надали е в състояние всеки ден да пътува в двете посоки на по-голямо разстояние, казва си тя. Насочва вниманието си към резултатите от националното преброяване, които, слава богу, вече са качени онлайн. Там открива Сууп, Ларс-Гунар, роден през 1941 година, с постоянен адрес Крунвеген в Люлео. Хайде обратно в телекома, ето ти я Крунвеген и voila! Има регистриран Айно Сууп с две телефонни линии на номер 19. Излиза от програмата, изключва лаптопа, връща линията в телефона.

Едва сварва да свърши всичко това и мобилният и звънва. Плясва се по челото.

— Изкуквам вече, да знаеш — съобщава тя на Ане Снапхане. — Защо, по дяволите, не му звъннах от собствения си телефон?

— Какво? — недоумява Ане.

Шумът около нея подсказва за алкохол и непринудена атмосфера.

— Къде си? — пита Аника.

Линията съска и пука.

— Какво? — вика Ане. — Ало? Да не си попаднала на нещо?

Аника заговаря бавно и отчетливо:

— Разкрих, че един репортер е бил убит. Обади ми се към полунощ, ако още си будна.

Затваря и набира първия от номерата на Айно Сууп, но попада на факс. Втория път отсреща се разнася музикалното лого на вечерните новини.

— Значи сте от онези хора, които безпокоят другите по домовете — констатира инспектор Сууп, без да звучи особено ядосан.

Също като Бени Екланд, казва си Аника и затваря очи, преди да попита:

— Онова волво, което сте намерили в Малмхамнен, V 70 ли беше? Златисто?

Убедителният глас от телевизора продължава да говори още няколко секунди, след което рязко го прекъсват.

— Добре, признавам, че събудихте любопитството ми проговаря инспекторът и я изчаква да продължи.

— Не става дума за изтичане на информация — успокоява го Аника. — Разговарях с потенциален свидетел. Точна ли е информацията ми?

— Не мога да коментирам въпроса.

— Извън протокола?

— Нека ви звънна на другия телефон.

И затваря. Аника чака цяла вечност, докато накрая той се обажда, този път без акомпанимента на телевизора.

— Възможно е да сте получили сведения за колите, откраднати в Бергнесет в събота вечер.

— Значи е точна?

Мълчанието му й стига.

— Сега бих искал вие да ми кажете нещо — продължава полицаят.

Тя се поколебава, но колкото да не е без хич. Без съдействието на инспектора няма да има новина.

— Говорих с хора, които твърдят, че са видели Бени Екланд прегазван от кола на улица Шепаргатан в Свартьостаден, между пресечките с Мефос и Сандгатан. Златисто волво V 70 било паркирано във входната алея към стадиона, с предница обърната към улицата и с някакъв мъж зад волана. Когато Бени Екланд го подминал, онзи запалил двигателя и колата с пълна газ се устремила към Екланд. Свидетелят ми казва, че жертвата е направила опит да избегне удара, като е бягала на зигзаг по улицата, но колата го последвала. Сблъсъкът бил на самото платно.