Останалото е мълчание
- Автор: Майкълидис Алекс
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543895137
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Останалото е мълчание». Краткое содержание книги:
Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Така смята криминалният психотерапевт Тео Фейбър. Той е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве.
Сред мълчанието на Алисия изникват мотивите за едно опустошаващо престъпление, в което жертви са не само мъртвите...
Останалото е мълчание е презицно замислен и умело написан трилър. Увлекателният стил на Алекс Майкълидис приковава вниманието от първата страница. Авторът умело повежда читателя през историята, представяйки различни гледни точки, за да изгради цялостната картина.
Спрях да пуша марихуана в деня, в който Кати се премести да живее в апартамента ми. И както предвиди Рут, щом веднъж се усетих в безопасност и щастлив, навикът отпадна от мен съвсем естествено, като засъхнала кал от ботуш.
Може би никога повече нямаше да пуша, ако не бяхме отишли на прощалното парти на Никол, приятелката на Кати, която заминаваше за Ню Йорк. Кати беше обсебена от приятелите си актьори и аз останах сам. Нисък и дебел мъж с неоново розови очила ме сръга и попита:
— Искаш ли?
Предлагаше ми джойнт. Приготвих се да откажа, когато нещо ме спря. Не съм сигурен какво. Моментна прищявка? Или несъзнателна атака срещу Кати, че ме принуди да дойда на този ужасен купон и ме изостави? Огледах се и не я видях. Майната му, помислих си. Доближих джойнта и вдишах през устата.
Изведнъж отново бях там, откъдето започнах, сякаш не е имало прекъсване. Пристрастяването ми търпеливо ме е чакало през цялото време, като вярно куче. Не казах на Кати какво направих и го избих от главата си. Всъщност чаках удобна възможност. И шест седмици по-късно ми се предостави шанс. Кати отиде в Ню Йорк за една седмица на гости на Никол. Без влиянието на Кати, самотен и отегчен, се поддадох на изкушението. Вече нямах дилър, затова направих същото, което направих като студент — отидох на пазара в Камдън Таун.
Когато излязох от метрото, долових мириса на марихуана във въздуха, примесен с аромат на тамян и пържен лук от сергиите. Отидох на моста до шлюза в Камдън, застанах непохватно, безкраен поток от туристи и тийнейджъри, които се мотаеха напред-назад по моста, ме ръгаха и блъскаха.
Огледах тълпата. Нямаше следа от дилъри, които преди стояха от двете страни на моста и подвикваха, докато минаваш. Забелязах двама полицаи с ярко жълти елеци, които патрулират в тълпата. Те се отдалечиха от моста и се насочиха към метростанцията. После чух тих глас до мен:
— Искаш ли малко зелено, друже?
Видях един много дребен мъж, отначало го помислих за дете, толкова беше мъничък и слаб. Лицето му обаче представляваше пътна карта на пресечен терен. Предните му два зъба липсваха и затова леко подсвиркваше като говори.
— Зелено?
Кимнах.
Човекът врътна глава в знак да го последвам, шмугна се в тълпата, зави зад ъгъла и хлътна в задна уличка. Влезе в някакъв стар пъб и аз го последвах. Вътре беше безлюдно, сумрачно и прашно и вонеше на повръщано и застоял цигарен дим.
— Наливна бира — поръча той, когато приближи до бара. Беше толкова нисък, че едва стигаше до плота. Без желание му купих една халба. Мъжът занесе чашата на маса в ъгъла, а аз седнах срещу него. Той се огледа крадешком, после спусна ръце под масата и ми плъзна пакетче, увито в целофан. Платих му.
Прибрах се у дома и отворих пакетчето, очаквах, че съм измамен, но до носа ми стигна познатата остра миризма на марихуана. Видях малките зелени пъпки със златисти жилки. Сърцето ми заблъска в гърдите сякаш съм срещнал отдавна изгубен приятел. Предполагам, че наистина беше така.
Оттогава се надрусвах от време на време, когато остана сам в апартамента за няколко часа и съм сигурен, че Кати няма да се върне скоро.
И онази вечер, когато се прибрах вкъщи уморен и отчаян и открих, че Кати е на репетиция, бързо си свих джойнт. Изпуших го на прозореца в банята, но твърде много и твърде бързо и марихуаната ме блъсна силно, като удар между веждите. Бях толкова дрогиран, че дори трудно вървях — все едно газя в меласа. Изпълних обичайния ритуал на почистване — освежител за въздух, измих си зъбите и се изкъпах, внимателно се добрах до дневната и се отпуснах на дивана.
Потърсих дистанционното на телевизора, но не го намерих. После го видях, беше зад отворения лаптоп на Кати на масичката за кафе. Посегнах да го взема, но бях толкова надрусан, че съборих лаптопа, вдигнах го и екранът светна. Видях електронната поща на Кати. Не знам защо, но се втренчих в имейлите като хипнотизиран. Папката „Входящи“ ме гледаше като зейнала дупка. Не бях в състояние да отместя поглед. Изскочиха всевъзможни неща, преди да проумея какво чета: думи като „секси“ и „чукане“ в темите на имейлите и многобройни имейли от „ЛОШОМОМЧЕ22“.
Само да бях спрял до тук. Само да бях станал и отминал. Но не го направих.
Щракнах на последния имейл и го отворих:
Тема: Отговор: малка мръсница
От: Катирама_1
До: ЛОШОМОМЧЕ22
В автобуса съм. Толкова съм се надървила за теб. Долавям миризмата ти по мен. Чувствам се като курва! Целувки