Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „Пан“
- ISBN: 954-657-261-6
- Переводчик: Николина Николова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]». Краткое содержание книги:
«Четвъртото измерение» е най-завладяващия роман на Робърт Дж. Сойер, който му носи най-високата парична награда за научна фантастика — Premio UPC.
Хедър прекара повечето от тридесетте и един междинни часа в срещи с репортери; предишната нощ извънземните послания отново бяха излезли на първите страници на вестниците в цял свят. А сега Си Би Си щяха да излъчват на живо от офиса на Хедър.
Новинарският екип бе подсигурил голям цифров часовник, който беше закрепен върху монитора на Хедър. Бяха внесли три камери: едната бе насочена към Хедър, другата към часовника, а третата към екрана на монитора.
Часовникът бе включен. Вече оставаха две минути до определеното време за следващото послание.
— Професор Дейвис — каза чернокожата репортерка с приятен ямайски акцент, — какво мислите? Какво изпитвате, докато чакаме друго послание от звездите?
Хедър пет пъти се беше появявала пред телевизионните камери за тези тридесет и един часа, но все още не бе излязла с отговор, от който да се чувства щастлива.
— Всъщност не зная — каза тя, като се опитваше да следва инструкциите на репортерката да не гледа право към камерата. — Чувствам се, като че ли съм загубила приятел. Никога не знаех какво казва, но той беше там, всеки ден. Можех да разчитам на него. Можех да му вярвам. А сега това приключи.
Хедър се зачуди дали Кайл гледа предаването.
— Двадесет секунди — каза репортерката.
Хедър се обърна с лице към монитора.
— Петнадесет.
Тя вдигна лявата си ръка.
— Девет.
Не можеше да е свършило.
— Осем.
Не и след толкова време.
— Седем.
Не и след десет години.
— Шест.
Не и без отговор.
— Пет.
Не и без да е даден ключът.
— Четири.
Не и когато все още беше загадка.
— Три.
Сърцето й биеше силно.
— Две.
Тя затвори очи и за свое учудване откри, че се моли наум.
— Едно.
Хедър отвори очи, съсредоточена върху екрана.
— Нула.
Нищо. Беше свършило.
11.
Хедър натисна звънеца пред лабораторията на Кайл. Никой не се показа. Тя постави палец върху сканиращата пластина, чудейки се за миг дали не я е изтрил от индекса. Но вратата се плъзна встрани и Хедър влезе в лабораторията.
— Ти ли си това, професор Дейвис?
— О, здравей, Чийтах.
— Отдавна не си минавала. Радвам се да те видя.
— Благодаря. Тук ли е Кайл?
— Наложи се да слезе до офиса на професор Монтгомъри; каза, че няма да се бави.
— Благодаря. Ще почакам, ако… Господи, какво е пък това?
— Кое?
— Плакатът. Тава е Дали, нали така? — Стилът не можеше да се сбърка, но това беше Дали, какъвто никога досега не бе виждала: картина на Исус, прикован към най-необичайния кръст.
— Точно така — каза Чийтах. — Д-р Грейвс казва, че тази картина е излагана под няколко имена, но е най-известна като «Христос Хиперкубус». Христос върху хиперкуба.
— Какво е хиперкуб?
— Което виждаш на картината — каза Чийтах. — Е, всъщност това не е истински хиперкуб. По-скоро, такъв, който е разгънат. Един от мониторите върху ъгловатата конзола на Чийтах се освети. — Ето един разгънат хиперкуб.
На екрана се появи следното:
— Но що за дяволско нещо е това? — попита Хедър.
— Хиперкубът представлява четириизмерен куб. Понякога е наричан също тесеракт.
— Какво имаше предвид преди малко като каза, че е «разгънат»?
Лещите на Чийтах се завъртяха.
— Това всъщност е интересен въпрос. Д-р Грейвс ми е говорил за хиперкубове. Той ги използва при първокурсниците; казва, че помага на студентите да се научат да визуализират проблемите по един нов начин. — Камерите на Чийтах се въртяха, докато той оглеждаше стаята. — Виждаш ли онази кутия там върху полицата?
Хедър проследи линията на погледа му и кимна утвърдително.
— Вземи я.
Хедър сви леко рамене, но отиде и взе кутията.
— Сега, това е един куб — каза Чийтах. — Опитай с нокът да разтвориш кутията по шевовете. Виждаш ли как?
Хедър отново кимна и направи това, което искаше Чийтах — кутията започна да се разпада. Тя продължи да я разгъва, след което я сложи върху масата: шест квадрата, които образуваха кръст — четири в един ред, плюс два, долепени за страните на третия.
— Кръст — повдигна вежди Хедър.
Чийтах кимна посредством своето LED.
— Не е задължително, разбира се — има единадесет съвършено различни начина, по които може да се разгъне един куб, в които се включват T-формата и S-формата. Е, не става дума за нашия куб — той е изрязан и може да се разгъва само по този определен начин. Все пак, това е разгънат куб — плосък, двуизмерен план, който може да бъде сгънат чрез третото измерение, за да стане на куб. — Очите на Чийтах се завъртяха обратно към картината на Дали. — Кръстът на картината се състои от осем куба — четири, които образуват вертикалния стълб и още четири, изграждащи двете взаимно перпендикулярни рамена. Това е разгънат тесеракт: триизмерен план, който може да бъде сгънат посредством четвъртото измерение, за да стане хиперкуб.