Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]

— Колко изчисления са необходими, за да се намерят делителите на такова голямо число? — попита деканът. По гласа й личеше, че е силно заинтригувана.

— Приблизително десет на степен петстотин — каза Кайл.

— И няма начин да се направи с по-малко стъпки? — попита тя. — Това не е случай, в който Демокрит използва кратко решение?

Кайл поклати глава.

— Не, той наистина извършва десет на степен петстотин стъпки, за да намери делителите на число с такава големина.

— Но Демокрит не направи толкова много стъпки.

— Този Демокрит не — всъщност той изпълни само едно изчисление, като използваше, така да се каже, хилядата атоми като топчета в сметало. Но ако всичко е минало добре, 10500 други Демокрити в други вселени също са изпълнили по едно изчисление — използвайки, разбира се, хиляда пъти по 10500 атоми, което прави 10503 атоми. А това, приятели мои, е едно много важно число.

— Защо? — попита председателят на отдела.

— Е, конкретната стойност не е от значение. Това, което е важно, е как това число се отнася към броя на атомите в цялата наша вселена. — Кайл се усмихна, очаквайки неизбежния въпрос.

— А колко на брой са атомите в нашата вселена? — попита деканът.

— Обадих се да попитам за това Холтс от лабораториите по физика «МакЛенън» — каза Кайл. — Отговорът е десет на степен осемдесета, плюс-минус няколко степени.

Няколко ченета увиснаха.

— Разбирате ли? — каза Кайл. — За да намери делителите на числото в нашия опит, за този период от тридесет секунди Демокрит трябва да е имал достъп до много трилиони пъти повече атоми, отколкото съществуват в цялата наша вселена. Другите, по-ранни демонстрации с квантови компютри, никога не включваха достатъчно байтове, за да надвишат количеството на атоми, достъпни за тях в нашата вселена, и така оставяха място за съмнение дали действително имаха достъп до паралелни светове. Но ако този експеримент се получи, единственият отговор ще бъде, че нашият Демокрит е работил в тандем с компютрите от другите вселени.

Конвенционалният компютър, пред който стояха, издаде сигнал и един от неговите монитори се включи. Точно две числа се появиха на екрана, всяко от по десетина цифри.

— Това ли са първите два делителя? — попита адвокатът, определено нетърпелив да започне с нотариалното заверяване на нещата.

Сърцето на Кайл се сви.

— А, не. Не. — Той преглътна; стомахът му бе на топка. — Искам да кажа, да, сигурно, те без съмнение са делители на нашето изходно число, но…

Един от аспирантите на Кайл го погледна и после каза думите, които в този момент Кайл не съумяваше да изрече:

— Екранът не трябваше да се включва, докато не са готови всички делители. Освен ако, по някакво чудо, изходното число няма само два делителя, иначе експериментът не се е получил.