Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „Пан“
- ISBN: 954-657-261-6
- Переводчик: Николина Николова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]». Краткое содержание книги:
«Четвъртото измерение» е най-завладяващия роман на Робърт Дж. Сойер, който му носи най-високата парична награда за научна фантастика — Premio UPC.
Председателят на отдела се наведе над екрана и постави показалеца си на последната цифра от второто число, то беше четири.
— Това е четно число, значи трябва да има по-малки делители, които не са на екрана. — Той се изправи. — Какво стана?
Кайл клатеше глава.
— Тръгна… един вид. Нашият Демокрит наистина изпълни само едно изчисление, другите трябваше да дойдат от паралелна вселена.
— Не можеш да докажеш това — каза деканът. — Само две изчисления означават, че само две хиляди атоми са използвани в процеса.
— Зная — въздъхна дълбоко Кайл. — Съжалявам. Ще продължим да работим върху него.
Деканът се намръщи, навярно мислейки за всички пари, които вече бяха вложени и напусна стаята. Председателят на отдела положи за кратко ръка върху отпуснатото рамо на Кайл, преди и той да излезе, следван от адвоката.
Кайл погледна своите аспиранти и сви рамене. Нищо не вървеше тези дни…
След като студентите си тръгнаха, Кайл седна в стола си пред конзолата на Чийтах.
— Съжалявам — каза Чийтах.
— Да-а — отвърна Кайл, поклащайки глава. — Трябваше да се получи.
— Убеден съм, че ще откриеш какво е станало.
— Предполагам. — Той вдигна поглед към плаката на «Христос Хиперкубус». — А може би никога няма да стане; вече повече от двадесет години изследователите се мъчат с това безуспешно. — Той сведе очи към пода. — Просто си губя времето с проекти, които никога няма да дадат резултат.
— Какъвто е моят случай — каза Чийтах без злоба.
Кайл не отговори.
— Аз имам вяра в теб — обади се Чийтах.
Кайл произведе някакъв звук в гърлото си, нещо като сподавен смях.
— Какво?
— Аз нямам. Може би в това е целият проблем. Може би всичко е заради липсата на вяра.
— Искаж да кажеш, че бог те наказва, защото си атеист?
Кайл наистина се засмя, но нерадостно.
— Не този тип вяра. Имам предвид вярата ми в квантовата физика. — Той спря за миг. — Когато бях аспирант нищо не ме въодушевяваше така, както квантовата механика — тя разширяваше границите на ума, беше безкрайно интересна. Но бях сигурен, че един ден всичко това ще има успех, нали разбираш — ще стане разбираемо. Един ден щях наистина да го проумея. Но така и не успях. О, аз разбирам уравненията в абстрактния смисъл, но не мога да го схвана. Може би в действителност не го вярвам.
— Не ми е много ясно — каза Чийтах.
Кайл разпери ръце, мъчейки се да намери начин да обясни по-ясно.
— Веднъж бях на едно тържество и гледам: влиза дебел мъж с плоско парче геод, привързано с лента към челото му. Изобщо не попитах нищо — когато влиза някой с нещо такова, не се пита. Но слабата жена, която го придружаваше, сигурно беше забелязала, че гледам към геода, защото се приближи и каза: «Това е Кори — той е надарен с трето око.» И аз си мисля, господи, изведи ме оттук. По-късно Кори идва при мен и казва: «Хей, човече, колко е часът?» И аз си мисля за какво ти е трето око, ако дори не знаеш колко е часът, по дяволите?
Чийтах мълча известно време.
— И искаше да кажеш…?
— Исках да кажа, че може би наистина човек се нуждае от някакво специално прозрение, за да разбере — действително да разбере — квантовата механика. Айнщайн никога не е успял, знаеш; никога не се е чувствал уютно с нея, като я е наричал «призрачни действия на разстояние». Но някои от тези момчета в квантовата механика, те наистина я схващат — или е така, или добре се преструват. Колкото се отнася до мене, аз винаги съм мислил, че ще бъда от тези, които ще я проумеят, и че на някакъв етап ще успея. Но не стана. Никога не можах да развия третото око.
— Може би трябва да си вземеш парче геод от Центъра по науки за земята.
Кайл промърмори:
— Може би. Предполагам, че някъде дълбоко, на някакво основно ниво, аз просто не познавам квантовата механика. Чувствам се малко като шарлатанин.
— Демокрит наистина се свърза поне с една алтернативна реалност. Това изглежда потвърждава интерпретацията за многото светове.
Кайл се вгледа в лещите на Чийтах.
— Точно така — каза той скромно. — Това е проблемът. Работата на този тип квантови компютри зависи от интерпретацията за многото светове, но в действителност колко правдоподобно е това? Не всяка възможна вселена съществува, а по-скоро онези, за които има поне малка вероятност, че са възникнали.
— Например? — попита Чийтах.
— Добре — каза Кайл, — досега не е съобщавано за хора, убити от паднал върху тях метеор, но това може да се случи. И така, има ли вселена, в която съм бил убит по този начин вчера? Такава, в която съм бил убит по този начин предишния ден? Трета, в която съм бил убит по този начин по-предишния ден? Четвърта, пета и шеста, в които убитият е моят брат, а не аз? Седма, осма и девета, в които и двамата сме били убити през тези дни от паднали метеори?