Черния мустанг
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Черния мустанг». Краткое содержание книги:
— Кой е той, кой, кой, кой? — разнесе се наоколо. Само метисът мълчеше.
— Ей сега, ей сега ще научите! Нека само проследим дирята още мъничко, докато отпечатъците станат толкова ясни, че да мога да ви покажа колко точно ще съвпадне с тях кракът му. Елате, мешърс!
Повеждайки мъжете отново към лицевата страна на шопа, белият ловец не изпускаше из очи метиса. Ик Сенанда бавно ги последва още десетина крачки, а после с няколко бързи скока изчезна встрани. Вече беше време. Не биваше да оставят метиса да си поеме дъх, а още по-малко пък да вземе решението да се скрие нейде наоколо, за да подслуша и научи какво щяха да предприемат обитателите на лагера. Ето защо само след броени секунди Олд Шетърхенд спря и каза:
— Ето го мястото, където всичко ще разберете. Нека Ято Инда дойде при мен и… а-а-а — прекъсна се той сам, — но къде е метисът?
— Метисът ли? — запитаха наоколо. — Да не би да е той? Той ли е?
— Разбира се, че е той! Помислих си, че ще се досетите. Той не се казва Ято Инда, а Ик Сенанда, и е внук на Черния мустанг. Този вожд има намерение да нападне лагера и го е изпратил тук, за да разузнае кога ще им се предложи удобен случай.
След тези думи подир беглеца се разнесоха такива викове, крясъци и проклятия, които проехтяха надалеч из клисурата. Но Олд Шетърхенд успя да ги надвика със силния си глас:
— Защо е този безполезен шум!? Той побягна в посока към вигвама си, за да вземе своя кон и да офейка. Бързо подир него, за да не ни се изплъзне!
— Към вигвама му! — закрещяха хората все по-силно един през друг. — Да, към вигвама му! Подир него, натам, натам, да го заловим! .
Те хукнаха да го гонят и Олд Шетърхенд остана сам с инженера.
— Е, какво ще кажеш сега? — усмихнато попита ловецът. — Нима не успяхме?
— Да, стига само въпреки всичко да не си се заблудил в метиса. Наистина ми е много трудно да повярвам, че е толкова зъл човек.
— Щеше ли да избяга, ако не е такъв?
— Да, така е. Но тогава трябва горещо да благодарим на Бога, че те изпрати при нас. Какво ли щеше да стане с нас! Струва ми се, че червенокожите щяха да ни отнемат всичко, абсолютно всичко, дори и живота!
— И живота, и скалпа, а навярно също и припасите, както и всичко друго, с изключение на парите. Сигурно метисът е поставил условие да ги получи. Знам как стават тези неща и неведнъж сам съм преживявал подобни истории. Но я слушай! Нищо ли не чуваш, сър?
— Да, ей там препуска кон.
— Това е метисът — бяга, гонен от страх пред съдията Линч. И през ум няма да му мине да се скрие нейде наоколо, за да ни подслушва тайно. Отървахме се от него.
— Но докога! Той ще препуска до команчите и после ще се върне заедно с тях.
— Нали ние ще яздим по петите му и ще бъдем отново тук преди него! Няма защо да се тревожиш. Чуваш ли крясъците на твоите хора? Все още го търсят и не могат да го намерят. Аха, ето че сега изливат гнева си върху вигвама му!
Отначало те видяха отсреща в храсталака да се извива тънко пламъче, което въпреки влагата от дъжда скоро взе да става все по-голямо и по-голямо. Работниците бяха подпалили вигвама. На светлината от огъня двамата видяха Винету да се приближава. Щом стигна до тях, апачът се спря и каза:
— Винету се беше скрил и чу как метисът дотича и влезе във вигвама си. Тогава проехтяха виковете за мъст на мъжете и от страх Ик Сенанда отново изхвръкна навън, втурна се към коня си, яхна го и препусна.
— Дали ще язди надалеч, или ще остане тайно скрит нейде из околността? — попита Олд Шетърхенд, за да чуе мнението на Винету по този въпрос.
— Той ще язди далеч, далеч и няма да спре, преди да се е уверил, че днес не ще бъде догонен от нас. Аз чух запъхтяното му дишане и по него разбрах, колко много го е страх от нас и че сигурно няма да му хрумне да остане нейде наблизо.
— И аз мисля така. Значи пак можем да продължим прекъснатото търсене, без да се страхуваме, че тайно ще бъдем наблюдавани.
— Какво търсене?
— На следите от двамата китайци, които все още не сме открили.
— Ще разрешим ли на другите да присъстват?
— Най-много на двамата Тимпе. Дойдат ли повече хора, лесно могат да заличат дирята.