Черния мустанг
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Черния мустанг». Краткое содержание книги:
— Е, мистър Шетърхенд, какво завари в склада? Кой се оказа прав, ти или Винету?
— Аз. За кражба и дума не може да става. Забравили сме да затворим вратата с резето и сигурно се е вмъкнало някакво животно, което е подплашило конете. Те са скъсали ремъците и са побягнали, но после за щастие пак са се върнали. Значи в това отношение можем да сме спокойни, но има друго тревожно нещо.
— Какво?
— В лагера са идвали индианци.
— Навярно само един, а? Имам предвид онзи, дето беше в шопа и се наричаше Юварува.
— Не е бил сам. С него е имало и други трима червенокожи, които са го чакали отвън.
— Мътните го взели! — извика Кас и енергично килна назад сламената си шапка. — И други трима! Тогава този мизерен негодник навярно е бил и шпионин, а?
— Убеден съм в това и твърдя, че тук в лагера червенокожите имат съюзник.
— All devils! Ако е така, да му мисли! Кой ли може да е?
— Знам кой е, но я попитай и Ято Инда, дето седи до теб, той също го знае не по-зле от мен.
При тези думи метисът бавно се извърна към Олд Шетърхенд, отправи му поглед, в който пробляснаха гневни искри, и с неприязнен тон го попита:
— Какво трябвало да знам, сър?
— Каквото казах на този джентълмен.
— Хич нищо не знам.
— Тогава елате, мешърс, искам да ви покажа нещо! Нека и Ято Инда дойде с нас!
— Къде е мистър Винету? — попита Кас, докато ставаше заедно с другите.
— В склада — пази конете, да не би пак да се подплашат. Всички излязоха навън, тръгнаха дори и белите работници. Но метисът остана на мястото си. На прага на вратата Олд Шетърхенд се обърна към него и каза:
— Подканих всички да дойдат. Който не се присъедини към нас, ще се разправя с мен. Не се шегувам.
Заплашителният поглед на Олд Шетърхенд беше още по-изразителен от думите му. Метисът стана и тръгна подир него. Белият ловец пак носеше фенера и застана начело, за да заведе мъжете до следата, оставена от метиса, когато беше излязъл от кръчмата, за да се отправи към очакващите го команчи. Олд Шетърхенд освети дирята и каза:
— Мешърс, огледайте внимателно тези отпечатъци! Това са следите на един мерзавец, който иска всички ви да изпрати на гибел. После ще ви покажа и краката, оставили дирята. Техните отпечатъци са съвсем същите. А въпросният тип ще бъде линчуван!
— Да ни изпрати на гибел ли? — изплашено попита надзирателят. — Че как така?
— Той е във връзка с враждебно настроени индианци, които вероятно се канят да нападнат лагера. Настанил се е при вас под друго име, за да улесни провеждането на техния план.
— Индианци ли? Възможно ли е?
— Да, червенокожият, който беше тук, е техен шпионин и е имал задачата да изпрати при тях въпросния човек. И аз и Винету забелязахме как двамата си размениха знаци.
— Кой е този подлец? Кажи ми, сър, кажи ми!
— После! Най-напред ще ви дам доказателства. Виждате, че следвам дирята му и скоро ще научите накъде води тя.
Олд Шетърхенд продължи по оставените отпечатъци и другите го последваха, докато най-сетне той спря, освети земята и каза:
— Погледнете! Тук са стояли трима индианци и са го очаквали, а в това време четвъртият, Юварува, беше при нас в шопа и му направи таен знак. Убедете се сами, че следите са оставени от червенокожи!
В този момент Хас гневно опъна дългите си черни мустаци и се обади:
— Изобщо няма нужда от някакво по-особено убеждаване, сър. Още от пръв поглед се вижда, че става въпрос за индианци. Мътните го взели! Лагерът е в опасност. Посочи ни негодника, за да можем малко да го пообесим! Наоколо има достатъчно дървета с хубави здрави клони!
— Почакайте само още някоя и друга минутка! Трябва да проследим дирята още малко. Ще видите съвсем ясно къде е отишъл и какво е направил.
Метисът стоеше наблизо и чу всичко. От време на време Олд Шетърхенд осветяваше с фенера лицето му и видя как обърканият и изплашен поглед на тъмните му очи шареше наоколо.
Ловецът продължи напред, насочи се към онова място зад кръчмата, отново спря и обясни:
— После те са дошли дотук и са се позабавили повечко, което си личи от следите им. Постъпили са така, понеже на мястото откъм лицевата страна на шопа не са се чувствали в безопасност — нали са разбрали, че Винету и аз се намираме в лагера. Мислели са, че тайно ще се промъкнем до тях. А тук са говорили за нас и за планираното нападение. След това тримата червенокожи са продължили още малко нататък, за да изчакат Юварува, който скоро се присъединил към тях. Предателят обаче се е върнал оттук право в кръчмата. Не съм привърженик на подобни зрелища, но в този случай си имаме работа с такъв мерзавец, който непременно трябва да бъде линчуван.