Черния мустанг

— Сър — обади се невярващо инженерът, — знам кой си и какво мнение имат всички за теб, ала за мен говориш със загадки. За мой най-голям ужас съм длъжен да ти повярвам, че индианците замислят нещо срещу нас, защото иначе нямаше да изпратят съгледвачи. Но онова, което трябва да знам, мога най-добре и най-сигурно да го науча от метиса, и то ако той действително е в съюз с червенокожите, както твърдиш.

— И си мислиш, че ще ти каже ли?

— Ще го принудя!

— Pshaw! Не виждам как би могъл да го направиш!

— С твоя помощ, сър!

— Няма да мога да ти помогна, защото и на мен нищо няма да ми каже. Има само едно сигурно средство да научим всичко — трябва така да го подплашим, че да го накараме да си плюе на петите.

— Но мистър Шетърхенд, ако метисът избяга, ние съвсем нищичко няма да научим!

— Напротив. Ти не чу ли, че утре се каним да отидем до Олдър Спринг?

— Чух.

— Метисът също го е чул и сигурно го е казал на команчите. Убеден съм, че те също ще яздят дотам, за да ни издебнат и пленят. Но ние няма да им позволим да ни хванат; нещо повече — ще ги подслушаме.

— Сър, това е безкрайно опасно!

— Не и за нас, а за теб ще бъде от полза да си наясно как стоят нещата.

— Но как ще науча какво е положението? Да не би пак да се върнете тук?

— Ако разберем, че се намираш в опасност, съвсем сигурно ще се върнем, за да ти помогнем. Само че още днес трябва да оставиш метиса да си върви.

— Ами ако не иска?

— Ще иска! Къде спи обикновено? При работниците ли?

— Не. Малко навътре в храсталаците почти по индиански маниер си е направил вигвам.

— За да не бъде наблюдаван. Съвсем правилно! Има ли кон?

— Да. Животното винаги стои завързано близо до вигвама.

— Добре! Моят брат Винету ще отиде дотам и ще се скрие, за да го наблюдава и така ще разберем дали наистина ще си тръгне, или не. А аз ще се върна в кръчмата и ще се погрижа да му внуша необходимия страх. Само не прави грешки, сър! Нека метисът остане със заблуждението, че не знаем нищо за кражбата на конете ни, нито кой се е опитал да я извърши, а си мислим, че животните са скъсали ремъците в склада.

— Well! Мога ли да дойда с теб?

— Да. Но преди това подробно опиши на Винету къде се намира вигвамът.

Винету почти не се намеси в разговора. Той най-спокойно изслуша описанието на мястото и после изчезна. Такъв си му беше характерът, а за Олд Шетърхенд това бе и доказателство, че апачът е съгласен с всичко казано и предначертано от белия ловец. След отдалечаването на Винету двамата се отправиха към шопа. Там завариха метиса увлечен в оживен разговор с двамата Тимпе, на които се беше удало изцяло да приковат вниманието му. Той хвърли към Олд Шетърхенд подозрително-изпитателен поглед, който уж трябваше да е таен и ловецът се престори, че не го забелязва. Добрият Кас прекъсна разказа си тъкмо по средата и попита: