Шотландска кръв
- Автор: Лем Арнет
- Серия: border series #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шотландска кръв». Краткое содержание книги:
Сега Дръмонд трябваше да поправи неправдите, причинени от стария крал, без да разгневи новия. Да запознае Алисдър с наследството му щеше да бъде лесно, тъй като момчето беше все още достатъчно малко, за да се поддава на обработка. По-голямото предизвикателство беше да влезе отново в ролята си на съпруг, защото съпругата на Дръмонд не искаше да има нищо общо с него. Трябваше да промени това положение.
Но когато по-късно тя влезе в стаята и спря точно до вратата, Дръмонд можеше само да се взира безмълвно в нея.
Тя носеше риза от твърд бял лен. Високата, кръгла яка и ръбовете на дългите ръкави бяха украсени с малки бродирани листа. От дрехата с цвят на ръжда очите й изглеждаха светлокафяви и още повече засилваха златистите нюанси на косата, която тя беше събрала на кок на тила си. Изглеждаше слаба, млада и далечна като луната.
— Добро утро — поздрави той и се изправи.
Тя отиде до бюрото и погледът й се плъзна по книжата, които той беше преглеждал.
— Какво правиш тук?
— Не можах да заспя и… — Ядосан, че вината го караше да дава обяснения, той отново седна. — Харесва ми тази стая, Клеър.
Тя взе счетоводните книги и кралското дарение.
— Надявам се, че не си разлял мастило по книжата ми.
Той забеляза, че ръцете й трепереха, и малко се отпусна, защото очевидно тя също се чувстваше неудобно като него.
— Книжата ни.
— Прав си, разбира се. — Тя пъхна официалния документ в горната счетоводна книга и върна купчината на рафта. После тръгна към вратата.
— Чакай, искам да говоря с тебе.
Тя спря и се опря с ръка на касата на вратата.
— Колко възхитително.
— Сарказмът не ти подхожда.
— А какво ми подхожда, съпруже мой?
Съпруже мой? Звучеше така, сякаш бракът й с него беше тежък кръст за носене.
— Обикновената любезност би била добро начало.
— Обикновена? — Тя се обърна с лице към него. — Странна дума, а и аз точно така се чувствам след…
— След като се опитах да потърся съпружеските си права ли?
С леко отворените си устни и повдигнатите си учудени вежди тя изглеждаше объркана.
— Ако очакваш да съм ти благодарна, си сбъркал. Обеща да ме уважаваш. С подписаната си клетва ти задължи целия клан Макуин да направи същото.
Кога беше започнала да чете законите на планинска Шотландия? И винаги ли е толкова привлекателна на слънчева светлина? Недоволен от любовните си помисли, той реши да се защитава.
— Ти също даде някои обещания при обричането ни. Съгласи се да ми се подчиняваш.
Уверената й усмивка предвещаваше буря.
— Не си спомням да съм получавала заповед миналата вечер.
Интелигентността не беше сред предишните й качества. Като негова съпруга тя постигаше своето по-скоро чрез цупене.
— Не си спомням да си била толкова пряма.
Изящните й ноздри потрепнаха.
— Тогава паметта ти отново греши.
— Паметта ми е чудесна!
Тя повдигна брадичка, блясъкът в очите й обещаваше отмъщение, но гласът й беше много нежен.
— Прав си, разбира се.
— Престани да бъдеш толкова отстъпчива.
— Отстъпчива — повтори тя, сякаш се опитваше да запомни думата. — Да разбирам ли, че вече не искаш покорна съпруга?
— Да те вземат дяволите, хитрушо. Знай, скъпа моя съпруго, че като извърташ думите ми, няма да постигнеш нищо.
— Значи трябва да съм доволна, защото нищо не искам от тебе. — Тя грабна кошницата си и тръгна да излиза.
— Върни се тук.
Равнодушна като англичанин на Нова година, тя го погледна безизразно.
— Да, господарю. Имате ли някакви нареждания за мене?
Той стана раздразнителен.
— Да. Седни.
Тя огледа стаята.
— Къде? Заел си единствения стол.
В стаята нямаше пейки или столове, като изключим този, на който той беше седнал. Беше готов по-скоро да го обявят за еретик, отколкото да признае грешката си.
— Тогава стой права. Искам да говоря с тебе.
Тя махна с ръка.
— Казвай.
Почувствал се като глупак с вързан език, Дръмонд не знаеше откъде да започне, затова реши да заложи на истината.
— Съвсем различна си, Клеър. Какво се е случило, та толкова си се променила?
— Нямам ни най-малка представа за какво говориш?
У Дръмонд започна да се надига недоволство.
— Миналата нощ.
— Миналата нощ? — Тя си играеше с думите. — Преди или след като се опита да ме изнасилиш?
— Това е абсурдно. Съпругът не може да изнасили жена си.
— Разбира се, че може, ако тя не желае.
— Но ти искаше, Клеър. Защо тогава ме галеше и отвръщаше на целувките ми.