Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
— Ами, доколкото знам, езикът е за това, за да се използва — заявих дълбокомислено аз, — а мръсният език трябва да се използва, когато обстоятелствата го налагат.
Не ми беше забавно. И след като мина пристъпът на самосъжаление, аз започнах, както обикновено, да предъвквам мислено изявлението му, че всичко, което имам, е русата коса и сините очи.
Сигурно съм подсказала по някакъв начин чувствата си на Мариано Аурелиано, защото той ме увери, че е казал това само за да ме разстрои и че в него нямало и капка истина. Знаех, че лъже. За момент се почувствах двойно обидена, а след това с ужас осъзнах, че защитата ми е разбита. Бях съгласна с него. Беше абсолютно прав за всичко, което каза. С един единствен замах той беше свалил маската ми, беше минал през бронята ми, така да се каже. Никой, дори и най-заклетият ми враг, не би могъл да ме удари с толкова точен опустошителен удар. И въпреки това, каквото и да мислех, знаех, че той не ми е враг.
Зави ми се свят от тази мисъл. Като че ли някаква невидима сила трошеше нещо вътре в мен, а именно — представата за мен самата. Това, което ми бе давало сила, сега ме изтощаваше.
Мариано Аурелиано ме хвана за ръката и ме поведе към кафенето.
— Хайде да подпишем примирие — рече весело той. — Искам да ми направиш една услуга.
— Само кажи каква — отвърнах аз, като се опитвах да докарам същия тон.
— Преди да дойдеш влязох в това кафене да изям един сандвич, а те буквално отказаха да ми сервират. Когато се оплаках, готвачът ме изхвърли навън.
Мариано Аурелиано ме погледна унило и добави:
— Така е, когато си индианец.
— Оплачи се от готвача на управителя — изразих на висок глас справедливото си възмущение аз, забравяйки напълно и необяснимо собствения си душевен смут.
— Той изобщо няма да ми помогне — довери ми Мариано Аурелиано.
Единственият начин да му помогна, увери ме той, бил да вляза в кафенето сама, да седна на бара, да си поръчам обилно ястие и да пусна в храната една умряла муха.
— И обвини за това готвача — завърши той.
Целият план ми прозвуча толкова абсурдно, че се разсмях. Но като видях неподправената надежда, изписана по лицето му, обещах да изпълня това, което искаше.
— Изчакай тук — рече Мариано Аурелиано и заедно с плещестия индианец, който още не ми беше представен, се запътиха към стария, червен пикап, паркиран на улицата.
Върнаха се много бързо.
— Между другото — рече Мариано Аурелиано — този човек тук е Джон. Той е индианец от племето юма, от Аризона.
Исках да го попитам дали и той е магьосник, но Мариано Аурелиано отново ме изпревари.
— Той е най-младият член на групата ни — довери ми той.
Усмихвайки се притеснено, аз протегнах ръка и казах:
— Радвам се да се запознаем.
— И аз — отвърна Джон с дълбок гърлен глас и топло стисна ръката ми. — Надявам се друг път да не стигаме до бой — ухили се той.
Макар че не беше много висок, той излъчваше жизнеността и силата на гигант. Дори големите му бели зъби изглеждаха неразрушими.
Шеговито, Джон опипа бицепсите ми.
— Обзалагам се, че можеш да повалиш човек само с един удар — рече той.
Преди да успея да му се извиня за ритниците и ругатните, Мариано Аурелиано ми бутна малка кутийка в ръката.
— Мухата — прошепна той и като извади от някаква чанта една черна, къдрава перука добави: — Джон предлага да си сложиш това.
— Не се притеснявай, съвсем нова е — увери ме той, докато нахлузваше перуката на главата ми.
След което се отдръпна малко назад и ме огледа критично.
— Не е зле — изказа се той, като дооправяше перуката, така че дългата ми руса плитка да е добре прибрана. — Не искам никой да те познае.
— Не е необходимо да се дегизирам — уверих ги аз. — Повярвайте ми, не познавам никого в Тусон.
Обърнах страничното огледало на колата и се огледах.
— Не мога да вляза вътре така — изроптах аз. — Приличам на пудел.
Мариано Аурелиано ме изгледа с дразнещо задоволство, докато оправяше няколко немирни къдрици.
— И така, не забравяй, че трябва да седнеш на бара и да се разкрещиш неистово, когато откриеш мухата в храната си — рече той.
— Защо? — попитах аз.
Той ме погледна, като че ли бях малоумна.
— Трябва да привлечеш вниманието и да унижиш готвача — изтъкна той.
Кафенето беше пълно с хора, дошли за своята ранна вечеря. Въпреки това, не след дълго аз се настаних на бара и бях обслужена от измъчена на вид, но дружелюбна възрастна келнерка.