Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
Когато говорим за липсата на прозрачност в политическия и икономически живот в България, можем да дадем стотици примери. Ето един, който научих от висш офицер от полицията: „Разследвахме една фирма от Пловдив. Тя внасяше незаконно бензин от Румъния, който продаваше, без да плаща необходимия акциз върху горивата. Установи се, че за четири месеца тази фирма е нанесла щети на държавата в размер на 41 милиона. Само за четири месеца собственикът й беше сложил 41 милиона в джоба си! За цялата година със сигурност са били 160 милиона. Подобна схема не действа само една, а много години. Това дело чака вече две години и още не е гледано“. По сигнал на въпросния служител на МВР, Бриджит Чарнота — ръководител на отдела за България в комисията по разширяване на ЕС, лично се зае с това дело, но не постигна нищо. Винаги, когато идвала на проверка, документите се донасяли в прокуратурата, а когато си заминавала, делото отново потъвало в забвение. Причината: „Работата е там, че шефът на фирмата е финансирал предизборната борба на президента на републиката. Срещу това му било обещано, че поне две-три години делото няма да влезе в съдебната зала“.
Има и други мнения, що се отнася до приближаващото тогава приемане на България в ЕС. И те идват от финансово-стопанския сектор. Изследователският отдел на „Дойче Банк“ в своята публикация „Принос към европейската интеграция, Румъния и България се готвят за членството в Евросъюза“ от 16 март 2006 г. посочи и някои предимства от влизането на България в ЕС: „Страната играе ролята на важен мост, увеличава се политическата и икономическата стабилност на Балканите. България има съществен принос към сигурността на транзитните коридори за суровини от Близкия изток. Поради това отлагането на приемането й би бил негативен пример за всички други държави в Югоизточна Европа, който би могъл да укрепи радикалните сили в тези страни“.
По съвсем друг начин се изказа един прокурор, на когото маневрите за заблуда на западните наблюдатели са изключително забавни: „Преди 20 години идваха хората от Съветския съюз и с много салтанати ги водеха на Черноморието, на Златните пясъци. Всичко се представяше в розова светлина. По същия начин преди влизането в ЕС придружаваха европейските политици и чиновници. От седем години познавам висш чиновник, която се е специализирала да поздравява западните гости с «добре дошли» и знам как украсява нещата в розово и как манипулира докладите си“. Толкова за твърденията на осведомения прокурор. Кой в действителност би могъл да знае кое в България е истина и кое — не?
В последните месеци преди присъединяването на страната в ЕС ми направи впечатление, че на водещите български политици много често им се удава да печелят на своя страна гостите и (със загатване за стратегии, планове и програми за действие в борбата с мафията и корупцията) да демонстрират добрата си воля. С въодушевление четях във финансираните от Европейския съюз безплатни лъскави брошури за успехите, които угоднически се поднасяха на вниманието на западния политик.
През февруари 2006 г. в хотел „Кемпински“ в София е организиран шумен и бляскав бал по повод австрийската година на Моцарт. Говорейки за творчеството на великия композитор, министърът по въпросите на европейската интеграция тогава Меглена Кунева прави оригинален паралел между творчеството на Моцарт и политиката на българското правителство. Тя казва, че през последните месеци България е намерила необходимия верен такт, така че да влезе в хармония с европейския оркестър. Сред поканените 370 гости на шестия виенски бал е и целият български елит, в това число и вече бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
И на фона на тези бляскави събития още по-отблъскващ изглежда фактът, че никой от присъстващите не се интересува от настроението сред българските граждани и от мнението им за управляващото ги правителство. По същото време осемдесет процента от българите смятат, че организираната престъпност в България съществува на основата на връзките между мафията и представителите на държавната власт и политиците.
Малко преди приемането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. Центърът за изследване на демокрацията обявява, че корупцията в България през 2006 г. ще струва на държавата най-малко един милиард евро. Директорът на Центъра заявява: „Една непрекъснато нарастваща част от населението смята, че върлуващата политическа корупция е институционализирана чрез мрежи вътре в политическите партии“. И е абсолютно прав. Почти едновременно с предупреждението на Центъра за изследване на демокрацията британският депутат Джефри ван Орден алармира: „Сватбената церемония приключи, свидетелството за брак е подписано, подаръците са получени, но младоженците не могат да напуснат църквата заедно, защото не знаем каква е ситуацията отвън“.