Синята дама

Кардиналът се хвана за страничните облегалки на креслото си и се надигна над документите, които ги деляха.

— Най-лошото в този инцидент е — продължи той, — че още не знаем дали смъртта му е случайна или предизвикана. Полицията нямаше време да довърши доклада, а аутопсията няма да стане по-рано от тази нощ. И все пак… — Шидив сбра длани, замислен. — …най-много ме тревожи това, че той бе в течение на някои проблеми, свързани с Хроновизията, за които ти не знаеш и които може би са „изтекли“ извън нашия кръг.

— „Изтекли“ ли? — Лицето на отец Балди се разкриви.

— От това се боим. Някой е изтрил всички файлове в компютъра му. Един техник от Ватикана прегледа вече хард диска и каза, че е бил форматиран двайсет минути преди неговата смърт. После съдържанието му е прехвърлено на друг диск. Тоест, страхуваме се, че от кабинета му е изчезнала много важна документация.

— От какъв род?

— Исторически документи, но и бележките от експериментите му.

Шидив смени тона си пред озадачения поглед на отец Балди.

— Държахме те в неведение, разбираш ли? Не можехме да рискуваме да подадеш някаква информация на пресата — още по-малко информация от „свети Матей“, или случайно да разкриеш проекта ни.

— Подозирате ли някого, Ваше Преосвещенство?

— Проучвам няколко души. Момчетата от Конгрегацията за Доктрината на вярата мятат огън и жупел по въпроса. Нали знаеш, че откакто Павел VI, с реформаторския си дух, им отне правомощията, се впускат по следите на всяко изследване, което им мирише на „ерес“. Опитаха се да погребат Хроновизията още щом разбраха за нейното съществуване и публикуването на изявлението ти в пресата бе добре дошло за тях… Въпреки че не знам докъде са стигнали.