Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
Кардиналът наруши мълчанието, в което ме бяха потопили моите размишления.
— Възможно е много очи да ни гледат. Не тук, зад стените на тези зали, но Ватиканът е място, където всички наблюдават всички. При все това най-много рискуваш да бъдеш видян, когато се опитваш да се криеш, ето защо, сине мой, ще ви изведа от Ватиканския дворец през главната врата.
Като изрече това, той ме поведе през лапидариума, водещ до онази част от двореца, която понастоящем обитава папата. Слязохме по стълбището, построено по времето на Григорий XIII, и със спокоен ход стигнахме до двора „Свети Дамазий“.
— Ето че стигнахме до края на пътя, който трябваше да изминем заедно, сине мой. Вие търпеливо изслушахте обясненията, които ви дадох, и не се съмнявам, че разбирате важността и значението им за цялото човечество. Нищо друго на тази земя няма по-голяма стойност. Вселената е капчица роса на ръба на кофа в слънчева утрин. Нищо не трае дълго на фона на божествената безкрайност. Ето защо никога не трябва да градите вашето съществувание върху химери. Опитвайте се да не излизате от пътя на доброто и се старайте да си възвърнете божественото състояние. Нищо друго не е от съществено значение.
— Ще се опитам да се покажа достоен за всичките прекрасни неща, които споделихте с мен днес, и за мисията, която от сега става и моя.
— Вървете с мир, млади приятелю.
Духовникът отвори една последна врата и ме повери на един швейцарски гвардеец. През дълга галерия последният ме заведе до Портоне ди Бронзо — официалния вход на папския дворец. Швейцарските гвардейци вдигнаха алебардите си и след миг се озовах на почти безлюдния площад „Свети Петър“, докато над нощния Рим се издигаше половин луна.
На това странно и призрачно осветление потеглих към Флоренция по магистрала А 1, пресичаща Умбрия. Малко преди полунощ стигнах до Сетиняно и вила „И Тати“. Италианският пазач, макар леко изненадан от късното ми завръщане, ме пусна да паркирам колата си. След като оставих багажа си в стаята, слязох на партера на вилата. Къщата беше безлюдна. През големите прозорци на трапезарията луната рисуваше млечнобели полета на покрития с плочки под. Навън в нощта се очертаваха чудноватите форми на подкастрените чемшири и някои самотни тисови дървета. Платното на Сасета се изправяше пред мен, величествено и сияйно. Застинах в продължително съзерцание пред него. Атмосферата, която то излъчваше, се смесваше със спомена от този чуден ден. Най-после разбрах какво напразно се стараеше да ми предаде Сюзън Кънингам два месеца по-рано на същото място.
Картината изпълваше цялото ми зрително поле; в центъра — свети Франциск Асизки, с радушно и спокойно лице, прав, е разтворил широко ръце, като че иска да прегърне всички човешки същества. Всяка от дланите му носи кървавия белег на стигматите, които го отъждествяват с образа на Христос. Около него се разпростира огнено сияние, подобно на изобразеното в портретите на Исус, изографисани на фронтоните на романските катедрали. Това още повече засилвате странната прилика с Витрувианския човек на Лео-нардо. При още по-задълбочено разглеждане разбрах защо Сивата конгрегация толкова усилено се старае да го унищожи: мандорлата, този ореол, обгръщаш тялото, е символ на божествеността. В класическите християнски изображения тя е запазена изключително за Христос или Богородица. Фигурата на свети Франциск, протегнал ръцете си на кръст, в центъра на златисто и лазурно сияние, изразява природното свойство на човека и представлява богохулно от гледна точка на Сивата конгрегация твърдение, че той е достигнал до пълното си осъществяване, подобно на един друг Христос.
Бях едновременно поразен и притеснен от всички тези открития. Невъзможно ми беше да разбера дали не се въвличам в някакъв налудничав средновековен спор или се впускам в приключение, което ще промени по-нататъшната ми съдба. Ръката ми се опря на джоба на сакото и през плата на дрехата опипах писмото на кардинала. Извадих го, разгледах за малко плика и счупих печата.
Ето текста, който открих:
JNEDUTSFOLNSNRFONDUVNLTRNINPDRFS
DUSFLFSTRNMRFNLTTUJNTRMUWNSSDLSCDUTN
IDLSJNTRNSWFNUYTNKPJNJNRDPDVNOFT
IUSMKKNTIUKMLTFJWMJNWNRSJDVMTN
Флоренция, 17 юли
Беше изминала повече от седмица от продължителния ми разговор с кардинал Ди Сан Джовани в кулоарите на Ватикана. Въпреки че желаех да продължа издирването на творбата на Вазари и, по възможност, Граала, наложи се да остана във Флоренция за две седмици. Трябваше да демонстрирам присъствието си в „И Тати“ поне за няколко вечери между студентите и професорите и да покажа, че не съм съвсем изчезнал от университетския пейзаж. За да оправдая неколкократните си отсъствия, се позовах на нуждата да открия рядък ръкопис, свързан с Леонардо да Винчи, което поне отчасти отговаряше на истината. В същото време прекарвах свободното си време в опити да дешифрирам писмото на кардинала, но без никакъв успех. Като минавах през библиотеката, попитах дали някой знае нещо за Сюзън Кънингам, но ми отговориха, че не била минавала от седмици. Вероятно била на остров Иския, където имала къща, или в Съединените щати.