Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Последва неспокойна нощ. В сънищата ми ужасите продължаваха. Вървях из Рим, но всяка улица беше потънала в кръв. Незрящите очи на отрязани глави, набучени на копия, ме гледаха обвиняващо, устните им още мърдаха, плюеха кръв и издаваха неразбираеми звуци. Събудих се, облян в пот, пих малко вино и заспах по-спокойно. Веднъж разказах за тези кошмари на домина. Тя намигна и ме щипна по бузата.
— Това доказва, че имаш съвест, Парменон — пошегува се тя.
— Ти не сънуваш ли, домина?
— Спя като бебе — отвърна тя.
На другата сутрин тя наистина изглеждаше спокойна и невъзмутима, когато един прислужник ме заведе в покоите й. Стаята, където беше умрял Метел, вече беше почистена и разтребена. Няколко момичета се навъртаха наоколо, затова трябваше да бъда благоразумен — повечето от тях, ако не всички, бяха шпиони на Сеян. Агрипина изигра ролята си съвършено. Отведе ме до една прозоречна ниша и извади малък свитък изпод шала на раменете си. После погледна надолу към двора.
— Ескортът те чака. Дай това на брат ми Гай и на никой друг. Кажи му, че сестра му го обича — тя се завъртя така, че да бъде с гръб към помещението. — Кажи му — продължи бавно — да се държи като мъж и да си играе ролята. Напомни му за хербария, който му пратих. Да го проучи внимателно, за да открие начина да си замине от Капри.
Домина се обърна, сякаш да се отдалечи, но отново се върна.
— И още нещо — кажи на императора, че Сеян иска да стане Друз; затова Друз замина.
Зяпнах я объркан. Брат й Друз беше в мрачна черна тъмница под Палатин. Тя ми прати въздушна целувка, отиде до една от прислужниците и нареди да й донесат вода, кърпи и най-хубавото огледало, което могат да открият. Слязох на двора. Помощникът ме очакваше с малка кохорта войници и една голяма каруца, с която да пренесем багажа си и запасите за императорския двор на Капри.
— Готов ли си, родственико? — пошегува се помощникът на Сеян.
Огледа ме от глава до пети. Бях облечен в тъмнозелена туника и доста излиняла наметка, която си бях купил от пазара. Подхвърли ми една дрънчаща кесия.
— Когато се върнеш в Рим, ще трябва да посетиш шивача ми.
Хванах кесията и видях, че ръката му беше още протегната. Предадох му писмото на Агрипина, той счупи печата и внимателно го прочете.
— Нищо изменническо — въздъхна. — Толкова зле. Дръж! — подхвърли го на един слуга. — Отнеси това на префекта — после ми направи знак. — Хайде! Остия ни очаква!
Дадоха ми да яздя една жалка кранта. Излязохме от Палатин през страничния вход и поехме по тесните, вонящи улички към портата, която водеше към Остия. Беше краят на март. Слънцето започваше да се засилва, но сезоните в Рим нямаха голямо значение. Той вечно беше пълен с каруци на търговци, колички на улични продавачи, с гостилници и винарни, навсякъде царяха блъсканица и оживление, типични за цялата империя. Войници си пробиваха път през тълпите. Моряци, идващи от пристанищата, търсеха жени. Продавачи на плодове и зеленчуци викаха и подаваха стоката си, опитвайки се да избегнат пазачите на пазара. Астролози, гадатели, магове и мошеници се трупаха навсякъде. Чух поне трийсет различни езика. Чудех се дали това е последният път, когато виждам града. Някакъв умник се пошегува с крантата, която яздех, но аз не му обърнах внимание. Скоро излязохме през градските порти на широкия път към Остия.
Една трирема ни очакваше на добре охранявания кей — личният кораб на Тиберий. Изглеждаше доста мрачна, макар да носеше императорските цветове, защото платната й бяха черни и бели, а моряците и войниците на борда бяха облечени в тъмни кожени туники и брони. Това беше най-тихият кораб, на който съм плавал и даваше представа за подозрителния ум на Тиберий. Никой на никого не вярваше и най-добрият начин да си запазиш главата, беше да си държиш устата. На борда ни поздравиха грубо и отнесоха багажа ни. Разнесоха се заповеди и скоро излязохме от пристанището. Носът на триремата, издялан във формата на орел, пореше водата. Рибарските платноходки и лодките на търговците се отстраняваха бързо от пътя ни, разпознавайки кораба по червенозлатистия нос, посребрените перила на палубата и тъмните платна. Помощникът ми прошепна, че императорът е назначил постоянни наблюдатели с приготвени дърва за сигнален огън, готови при всяка заплаха веднага да дадат знак. Тиберий искрено мразеше Рим. Смяташе го за сборище на демони и ходеше там колкото е възможно no-рядко. Не се беше върнал дори за погребението на майка си: тялото й беше започнало да се разлага, преди императорът да позволи извършването на погребалните ритуали. Понякога идваше до покрайнините на Рим, издаваше заповеди, приемаше пратеници и бързо си заминаваше.