Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
За части от секундата се поколеба. През целия си живот бе принудена да избира най-евтиния вариант и все още ѝ беше трудно да свикне с мисълта, че разполага с малко над три милиарда крони, собственоръчно откраднати през интернет с методите на стара колкото света измама. След няколко минути размисъл загърби старите привички и спря едно такси. Каза на шофьора адреса си на улица Лундагатан и тутакси заспа на задната седалка.
Едва когато таксито спря на Лундагатан и шофьорът я побутна, осъзна, че му е казала грешен адрес. Поправи се и го помоли да продължи до улица Йотгатсбакен. Даде му тлъст бакшиш в американски долари и изруга, когато кракът ѝ попадна в една локва в канавката. Носеше дънки, тениска и тънко платнено яке. Бе обула сандали и тънки къси чорапи. Заклатушка се към „Севън–Илевън“[15], откъдето си купи шампоан, паста за зъби, сапун, кисело мляко за мюсли, прясно мляко, кашкавал, яйца, хляб, замразени канелени кифлички, кафе, чай „Липтън“, краставици в саламура, ябълки, голяма замразена пица от марката „Билис“ и стек цигари „Марлборо лайт“. Плати с карта „Виза“.
Когато отново излезе на улицата, се поколеба по кой път да поеме. Можеше да тръгне нагоре по Свартенсгатан или надолу по Хьокенс, която водеше до Слусен. Недостатъкът на втория вариант бе, че така при всички случаи щеше да мине покрай входа на редакцията на „Милениум“, като по този начин рискуваше да се сблъска с Микаел Блумквист. Накрая реши, че няма да обикаля повече само за да го избегне. Тръгна пеша към Слусен, макар че реално този път бе по-дълъг, сви надясно по Хьокенс и продължи към площад Мусебаке. Прекоси го, мина покрай статуята „Сестрите“ до театър „Сьодра“ и се изкачи по стълбите до улица Фискаргатан. След това спря и разгледа замислено къщата. Нямаше усещането, че това е неин дом.
Огледа се. Намираше се в един изолиран край насред Сьодермалм. Оттук не минаваше трафик, което я устройваше чудесно. Лесно можеше да види всеки, който минеше наблизо. Кварталът вероятно бе популярно място за разходка през лятото, но през зимата го посещаваха единствено хора, които идваха тук по работа. Нямаше жива душа и което бе по-важно – никой, когото да познава и който съответно би могъл да разпознае лесно нея самата. Лисбет остави торбичката с продукти на земята и затърси ключа. Изкачи се до последния етаж и отвори вратата, на която имаше табелка с името В. Кулла.
ЕДНО ОТ ПЪРВИТЕ НЕЩА, които Лисбет стори, след като стана притежател на огромна сума пари и следователно получи финансова независимост до края на живота си (или поне докато трите милиарда крони се свършеха), бе да си потърси ново жилище. Сделките с апартаменти бяха новост за нея. Никога преди не бе инвестирала пари в нещо по-голямо от вещите за всекидневна употреба, които можеше да си осигури на разумен лизинг или като плати в брой. Най-големият разход в бюджета ѝ до този момент бяха различните компютри и моторът ѝ „Кавазаки“. За него заплати 7000 крони, което си бе направо евтиния. След това купи резервни части горе-долу на същата стойност и посвети месеци работа на това собственоръчно да го разглоби и сглоби отново. Искаше ѝ се да има кола, но не посмя да си купи, защото не беше сигурна дали ще издържи финансово.
Добре съзнаваше, че закупуването на апартамент е значително по-сериозно начинание. Като начало започна да чете обявите за продажби на интернет страницата на вестник „Дагенс Нюхетер“ и скоро откри, че това си бе цяла наука.
„Двустаен, фантастично местоположение до Централна гара. Цена: 2,7 млн. кр. или най-висока предложена цена при наддаване. Месечна такса: 5510 кр.“[16]
„Тристаен, изглед към парк, квартал Хьогалид. 2,9 млн. кр.
Две стаи и сервизно помещение, 47 кв.м., освежена баня, ремонт на тръбопроводната система от 1998 г., улица Готландсгатан, 1,8 млн. кр. Месечна такса: 2200.“
Почуди се малко, след което реши да позвъни на подателите на няколко случайно избрани обяви, без обаче да е наясно какво да пита. Бързо се почувства много глупаво и прекрати тази практика. Вместо това през първата неделя на януари разгледа два обявени за продан апартамента. Първият се намираше на улица Винддрагарвеген на остров Раймешхолме, а другият – на улица Хеленборгсгатан, близо до квартал Хорнстул. Този на острова бе част от многоетажен квадратен жилищен блок, състоеше се от четири светли стаи с изглед към островите Лонгхолмен и Ессинген. Бе точно като за нея. Апартаментът на улица Хеленеборгсгатан се оказа същинска дупка, която гледаше към съседната сграда.
Проблемът бе, че Лисбет всъщност не знаеше къде иска да живее, как трябва да изглежда жилището ѝ и какви изисквания следва да има като купувач. Никога преди не бе възнамерявала да се мести от апартамента си от 47 квадрата на улица Лундагатан, където бе прекарала детството си и който си бе върнала, след като навърши пълнолетие, благодарение на предишния си настойник Холгер Палмгрен. Седна на изтъркания си диван в дневната, която ѝ служеше едновременно и за кабинет, и се замисли.