Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
В редакцията нямаше никого. Служителите бяха в коледна ваканция. Той подреждаше документите и книгите си в един кашон, когато телефонът звънна.
– Мога ли да разговарям с Микаел Блумквист? – попита ведър непознат глас.
– На телефона.
– Извинете, че ви безпокоя преди празниците. Казвам се Дирх Фроде.
Микаел автоматично записа името и часа.
– Аз съм адвокат. Един от клиентите ми много би искал да разговаря с вас.
– Ами предайте му да ми се обади.
– Искам да кажа, че би искал да се срещнете лично.
– Окей, запазете си час и го изпратете в редакцията. Само че трябва да побързате, защото вече си разчиствам бюрото.
– Клиентът ми предпочита вие да го посетите. Той живее в Хедестад – на три часа път оттук с влак.
Микаел спря да сортира документите си. Масмедиите имат уникалната способност да привличат всевъзможни луди, които искат да доставят безумни сведения. Няма вестникарска редакция в света, която да не е получавала обаждания от уфолози, графолози, сциентолози, параноици и всякакви люде, които се занимават с теории на конспирацията.
Микаел веднъж присъства на лекция на писателя Карл Алвар Нилсон в АБФ[31] по случай годишнина от убийството на министър-председателя Улоф Палме. Лекцията бе изключително сериозна, а сред присъстващите беше дори Ленарт Будстрьом, както и други стари приятели на Палме. Наред с тях имаше и куп любители на мистерии. Като например една жена на около четирийсет, която хвана микрофона по време на задължителната пауза за задаване на въпроси, след което сниши глас и зашепна едва чуто. Това само по себе си обещаваше интересна развръзка и никой не остана особено изненадан, като я чу да казва: „Аз знам кой уби Улоф Палме.“ От трибуната ѝ отвърнаха иронично, че ако действително притежава подобна сензационна информация, то би било в интерес на всички веднага да я сподели с разследващите случая органи. Жената веднага прошепна в отговор, че не би могла да го стори, защото било твърде рисковано.
Микаел се чудеше дали Дирх Фроде не бе поредният духовит радетел на истината, който възнамеряваше да му разкрие в коя тайна лудница Сепо[32] извършва експерименти върху начините за контрол на съзнанието.
– Аз не правя посещения по домовете – отвърна Микаел дръпнато.
– В такъв случай се надявам, че ще успея да ви убедя да направите изключение. Клиентът ми е над осемдесетгодишен и едно пътуване до Стокхолм би било твърде изморително за него. Ако продължите да настоявате, разбира се, ще измислим нещо, но, честно казано, би било по-добре, ако бъдете така добър и…
– Кой е клиентът ви?
– Предполагам, че сте чували името му във връзка с работата си. Хенрик Вангер.
Микаел потресен се облегна назад. Хенрик Вангер – естествено, че знаеше кой е. Индустриалец и бивш главен директор на концерна „Вангер“, чиято дейност в миналото обхващаше дъскорезници, гори, мини, стомана, металопреработвателна промишленост, текстилни изделия, производство и експорт. Хенрик Вангер бе едно от най-големите имена от сферата на индустрията на своето време, бе известен като честен старомоден патриарх, който не свежда глава пред трудностите. Той бе един от стожерите на шведската индустрия, могъщ представител на старата школа като Матс Карлгрен от „МоДо“ и Ханс Вертен от добрата стара „Електролукс“. Гръбнакът на индустрията на шведската социална държава и така нататък.
През последните двайсет години обаче концернът „Вангер“, чиято дейност все още бе семеен бизнес, стана жертва на структурна рационализация, борсови и банкови кризи, конкуренция от Азия, намален износ и други злощастни събития, които го върнаха много назад. Днес начело на компанията стоеше Мартин Вангер. Микаел асоциираше това име с един нисък закръглен мъж с буйна коса, когото бе зървал от време на време по телевизията, но не познаваше особено добре. Вече сигурно имаше двайсет години, откакто Хенрик Вангер се бе оттеглил, а Микаел дори не знаеше дали бе жив.
– Защо Хенрик Вангер иска да се срещне с мен? – попита съвсем естествено Микаел.
– Съжалявам. Аз съм адвокат на Хенрик Вангер от много години, но той сам трябва да ви обясни какво иска. Мога да ви кажа обаче, че той би желал да говори с вас за работа.
– Работа? Нямам ни най-малко желание да започна работа за компания „Вангер“. Да не би да имат нужда от пресаташе?
– Не става въпрос за такава работа. Не знам как точно да го кажа, но Хенрик Вангер изключително много държи да се срещне и консултира с вас по един личен въпрос.