Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Понякога се срещаха толкова често, сякаш бяха истинска двойка, понякога минаваха седмици или месеци, преди отново да се видят. Но точно както алкохолиците се отправят към „Систем Булагет“[27] след период на въздържание, така и те се връщаха един към друг, за да се насладят на страстта си още по-силно.
Нещата обаче не вървяха. Такава връзка бе обречена да причинява болка. И той, и Ерика бяха оставили зад гърба си нарушени обещания и разбити връзки – неговият собствен брак беше рухнал, защото не можеше да устои на Ерика. Никога не бе лъгал съпругата си Моника за отношенията си с Ерика, но тя бе вярвала, че това ще приключи, когато се оженят и им се роди дете. Самата Ерика сключи брак с Грегер Бекман. Микаел също беше вярвал и през първите години на брака си се бе срещал с Ерика само по работа. След това основаха „Милениум“ и само след седмица всички добри намерения бяха забравени и те се любиха страстно върху бюрото ѝ. Това постави началото на един мъчителен период. Микаел искаше да живее със семейството си и да вижда как дъщеря му расте, но същевременно изпитваше толкова силно влечение към Ерика, че не можеше да се контролира. Макар че вероятно би успял да се справи, стига да бе поискал. Точно както Лисбет Саландер бе предположила, Моника беше сложила край на връзката им заради вечните му изневери.
Странно защо, но Грегер Бекман бе приел техните отношения. Ерика никога не бе крила връзката си с Микаел и веднага разказа на съпруга си, че отново са започнали да се виждат. Може би се искаше да притежаваш душа на творец, за да се справиш с подобна ситуация, да си дотолкова погълнат от собственото си творчество или пък от самия себе си, че да не реагираш, когато съпругата ти остава да пренощува в леглото на друг и дори разпределя отпуската си така, че да може да прекара по някоя и друга седмица с любовника си в хижата му в Сандхамн. Микаел не харесваше особено Грегер и така и не успя да проумее любовта на Ерика към него. Но се радваше, че съпругът ѝ няма нищо против тя да обича двама мъже едновременно.
Освен това Микаел подозираше, че за Грегер връзката на жена му с друг мъж бе като екзотична подправка за брака им. Никога не го бяха обсъждали.
МИКАЕЛ НЕ МОЖЕШЕ да заспи и към четири часа се отказа да опитва повече. Седна в кухнята и още веднъж прочете присъдата от началото до края. След всичко случило се имаше усещането, че срещата край Архолма бе донякъде съдбовна. Така и не можеше да прецени дали Роберт Линдберг му бе разкрил измамата на Венерстрьом само за да сподели с него интересна история под сурдинка, или пък действително искаше истината за нея да излезе наяве.
Вътрешният глас на Микаел му подсказваше, че трябва да е първото, но и не можеше да изключи възможността Роберт да има лични или користни подбуди да навреди на Венерстрьом. Може би просто се бе възползвал от шанса, че на лодката му се намира един журналист, готов да го изслуша. Роберт не бе чак толкова пиян, защото в решителния момент беше впил очи в Микаел и го бе накарал да произнесе магическите думи, които го превръщаха от клюкар в анонимен информатор. Следователно за Роберт нямаше значение какво щеше да разкаже, тъй като Микаел никога не би могъл да разкрие, че именно той му бе дал информацията.
Едно обаче беше ясно. Ако срещата край Архолма бе организирана от някой заговорник с цел да събуди интереса на Микаел, то Роберт се бе справил отлично. Но всъщност тя беше съвсем случайна.
Роберт не би могъл да подозира за ненавистта, която Микаел изпитваше към хора като Ханс-Ерик Венерстрьом. След дългогодишната си практика като икономически журналист Микаел беше твърдо убеден, че сред директорите на банки и известни компании нямаше нито един, който да не бе мошеник.
Микаел никога не бе чувал за Лисбет Саландер и живееше в щастливо неведение за доклада ѝ от тази сутрин. Но ако го беше чул, вероятно щеше да кимне одобрително на твърдението ѝ, че нескритото му презрение към икономистите не бе израз на радикални леви политически убеждения. Микаел не бе напълно пасивен политически, но питаеше дълбоко недоверие към всякакви политически доктрини. На изборите през 1982 година, единственият път, когато гласува, пусна бюлетина за социалдемократите, но не поради вътрешна убеденост, че точно те трябва да управляват страната, а защото не можеше да си представи по-лоша перспектива от следващ тригодишен мандат на Йоста Буман като финансов министър и Торбьорн Фелдин или Ула Улестне като министър-председател. Следователно той бе подкрепил Улоф Палме без особен ентусиазъм, но всичко завърши с убийството на министър-председателя и скандала около „Буфош“ и теориите на Ебе Карлсон[28].