Чичо Фред през пролетта

— За човек като мен — започна той, — постоянен обитател на Хампшир, имащ щастието да влиза в столицата през гара Ватерло, в атмосферата на Падингтън се крие някаква блага нотка на аристократично спокойствие. На Ватерло има шум и блъсканица, а обществото е доста смесено. Тук владее кротък мир и срещаш само най-изтънчени люде — културни мъже, свикнали да дружат с ловни кучета порода басет, и жени в шити по поръчка костюми, които приличат на коне. Погледни онзи човек там. Без съмнение е син на управляващата класа, който се връща от кротка сбирка в Лондон при любимите си лов, стрелба и риболов.

Обсъжданият индивид беше мургав младеж, облегнат на прозореца на съседното купе и разглеждащ Падингтънската сцена през чифт очила в метални рамки. Понго реши, че има вид на калтак и изрази мнението си, а злостният му тон накара лорд Икнъм да му хвърли бърз, укорителен поглед. Самият той се чувстваше като ученик, прибиращ се у дома за коледната ваканция, и искаше около него да има само щастливи, усмихнати лица.

— Ти май не се забавляваш, Понго. Вземи да събудиш празничния си дух. Онзи ден във Вали Фийлдс ти беше душата на компанията. Не обичаш ли да пръскаш радост и светлина?

— Ако под пръскане на радост и светлина разбираш влизането с взлом в чужда къща и…

— По-тихо — предупреди го лорд Икнъм. — И гарите имат уши.

Той поведе племенника си през перона, като се извиняваше с подкупваща усмивка на пътниците, в които последният от време на време се блъскаше поради дълбоката си замисленост. Един от тях — пълен внушителен мъж, при вида на лорд Икнъм спря за миг, сякаш беше на крачка да го познае. Лорд Икнъм го отмина с любезно кимване.

— Кой беше този? — глухо запита Понго.

— Нямам представа — отговори лорд Икнъм. — Имам бегъл спомен за отколешна среща, но нищо повече и не възнамерявам да започвам проучване. Вероятно ще се окаже мой съученик, макар и няколко години по-млад. Когато станеш на моите години, ще се научиш да избягваш подобни възобновени познанства. Последният човек, с когото се видях в качеството му на мой съученик, но няколко години по-млад, имаше дълга бяла брада, в замяна на което нямаше зъби. Това замъглява представата, която градя за себе си като за игрив младеж на прага на живота. А, ето я и Поли.

Той забърза с гъвкава походка и дари момичето с топла прегръдка. На Понго не за първи път му се стори, че този човек няма мяра в стремежа си да целува момичетата. В настоящия случай едно бащинско кимване би свършило същата работа.

— Е, мила моя, ето те и теб. Имаше ли проблеми с измъкването от къщи?

— Проблеми ли?

— Очаквах баща ти да прояви любопитство къде отиваш. Но ти несъмнено си му разказала някаква честна, правдоподобна история за гостуване у съученичка.

— Казах му, че няколко дни ще бъда на гости в твоята компания. Разбира се, той може да си е помислил, че отивам в Икнъм.