За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството
- Автор: Настрадинова Величка
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството». Краткое содержание книги:
– Тя и по-късно ще чува записи на нашите гласове. Повече не можем да направим нищо.
И дамата метна върху Марта и Мария някакво покривало, като че съшито от оскубани кокоши кожи.
След миг, както се стори на Марта, покривалото започна да се разширява и да се превръща в зала, изпълнена с мирис на ванилия и риган.
Подът бе покрит с вдлъбнатини и издатини, които заместваха много сполучливо мебелите.
Малката Матева си намери едно гнезденце и се заигра с две кой знае откъде изскочили котета. Около Марта надойдоха десетина души, поздравиха я с добре изпълнената задача и любезно й предложиха да изяснят нейното положение.
– Няма какво толкова да ми изяснявате — заяви уморената Марта. — Кажете само как го правите и защо точно в Бермудския триъгълник?
Присъстващите се усмихнаха и отговориха, че е невъзможно тя да знае как го правят, а що се отнася до втория въпрос, нужни са предварителни знания, до които хората от нейния век не са достигнали.
– Голяма работа — скрито се прозя Марта. — Аз без репетиции пея „Войната със саламандрите“ и „Милост мира“, та вие ще ме стреснете с вашите „предварителни знания“!
Бъдещите решиха да проявят снизходителност и един от тях захвана:
– Времето е като водата — някъде има бързеи, другаде — водопади, водовъртежи… Цялата Вселена плава във Великата река на Времето. На нашата скромна планета, точно над Бермудския триъгълник, Времето е образувало водовъртеж. Във водовъртежите е възможно пластовете вода да се смесят. Над Бермудския триъгълник се сливат пластовете на Времето и ние, Бъдещите, сме в състояние да ускорим или забавим някои събития, които са особено важни за нас…
– Че при тези експерименти загиват хора от нашето време, не ви засяга! — сърдито каза Марта.
– Те не загиват — почти обидено възразиха Бъдещите. — Те предпочитат да останат при нас.
– Хайде де! — подозрително изрече Марта.
– И вие може би ще пожелаете да останете, но няма да ви бъде разрешено, защото сте много нужна за своето време и…
– Вие какво постоянно твърдите, че има ненужни хора! — съвсем раздразнено го пресече Марта. — И какви са тези игри с човешките съдби? Вие светотатствате! Пращате ме да се докосна до един от най-великите мигове в историята, до един от най-светлите образи в човешката памет… И по какъв начин! Това, което вие вършите, е пошло! Не вие сте тези, които ще съветват Орлеанската дева кога да извърши своя подвиг. И ще ме вкарвате в нечиста роля! Без да ме питате! Откъде взехте тая безцеремонност?…
Един от присъстващите не съвсем любезно отвърна:
– Вие ни създадохте такива. Ние сме вашите потомци. Защо се възмущавате от плодовете на собствените си усилия?
Марта преглътна останалата част от обвинителната си реч.
Поднесоха й освежително питие. Сякаш от небето долетя такава музика, че Марта, опиянена, забрави всичко на света. Искаше й се безкрай да слуша. Изпитваше непознато блаженство, от което човек не би желал да се откъсне до смъртния си час.
Когато звуците секнаха, един от Бъдещите кротко попита Марта:
– Е, сега ще упрекнете ли тези, които искат да останат при нас? Тук те се чувстват богоравни.
– Може да са богоравни, но не са хора — каза Марта. — Наркомани. Заради някакво съмнително блаженство в бъдещето са изоставили истинския си живот. И дали са помислили за близките си, които страдат по тях?
– Вие също опитахте от блаженството на бъдещето — й отговориха предизвикателно.
– Но аз го отхвърлям това блаженство. А сигурно има и други като мен, защото вие връщате някои от жертвите си, макар и без памет.
Бъдещите загрижено потвърдиха и заедно с това изразиха увереност, че тя ще разбере опасенията им и няма да ги принуждава да вземат нежелани мерки.
– Ние — обясниха те — наистина изтриваме от съзнанието на хората техните срещи с нас. Така ще постъпим и с дъщеря ви. Но вашият мозък е уникално творение на природата, строежът на вашите мисли изключва външни вмешателства.
– А другите умове можете да настройвате според желанията си! И си позволявате да въздействате върху събитията, върху човешката история! С какво право?
Един от Бъдещите гневно отвърна:
– Вашите съвременници си позволиха да унищожат цели видове от животинския и растителния свят, да замърсят земята, водата и въздуха, да ни оставят в наследство една опустошена и заразена планета. С какво право? Ние се разпореждаме с човешки отношения, вие — с природата. А при дадена възможност вие самата съвсем не се замислихте за въздействието на думите си и вместо обозначените в либретото, своеволно изпяхте някаква тирада за любовта и омразата.