За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството
- Автор: Настрадинова Величка
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството». Краткое содержание книги:
Но блед ужас вече бе обзел децата. Самолетът се наклони и през илюминатора, над главите на децата, Марта видя как към тях се надига страховита бяла пяна, кипналият океан се силеше да погълне облаците над него.
После всичко стана бяло, бяло, корпусът на гигантския самолет изскърца, но никакъв удар, никакво разтърсване дори не последва. Самолетът пропадаше в бялата пяна като игла, изпусната сред дантели.
Марта прегърна колкото може повече треперещи деца и запя с цялата си мощ:
После стана синкавосиво, някакво сънно безразличие заля ужасените пътници, а странната дама от дъното на салона дойде при Марта, напълно спокойна, и предложи:
– Оставете децата. Трябвате ни само вие.
– Как така ще ги оставя? — й викна Марта. — Те са ми деца!
Дамата направи отстъпка:
– Добре. Вземете дъщеря си.
– Къде да я взема? — още по-ядосано отвърна Марта.
– Там, където е нужно да бъдете!
Изведнъж Марта реши, че е под достойнството й да се гневи от наглостта на тая особа, и с предизвикателно равнодушие отбеляза:
– Аз ще бъда тук, при децата, и ако ще става нещо с нас — да става!
Дамата се усмихна снизходително:
– Вие искате да въвлечете всичките тези деца в едно опасно дело, което сте длъжна да извършите сама?
– Хайде сега! — забрави за решението си Марта. — Никакви опасни дела не възнамерявам да предприемам.
– Не възнамерявате, но ще се наложи! — безмилостно заяви дамата и попита повторно: — Сама или с дъщеря си?
– Аз съм с мама! — вкопчи се в Марта малката Мария… и около тях притъмня.
В далечината трепна смътна студена светлина. След миг дамата, Марта и дъщеря й бяха погълнати от някакви изпарения, които полепнаха като скреж по тях и ги облякоха в ефирни сребристи дрехи. Светлината се засили, от нея се отделиха две гъвкави фигури, които меняха очертанията си, и се чу:
– Вие тук ли сте?
– Какво значи тук? — високомерно попита Марта. Екна смях:
– Тя наистина отговаря на описанията.
– По-подходяща от нея няма да се намери и в бъдещето.
Марта надяна на лицето си израза, с който играеше жестоката принцеса Турандот.
– Струва ми се, аз попитах нещо? — и още по-плътно притисна детето до себе си.
Дамата направи някакъв знак. Двете фигури очертаха полукръг и всички действащи лица се намериха седнали на удобен диван, пред маса с неравна повърхност, където като за изложба бяха подредени невиждани плодове.
– Нищо няма да вземаш! — прошепна Марта на щерка си.
Останалите отново се засмяха, а дамата поде:
– Искате да знаете кои сме? Ние сме тези, които ще създадете.
– А! Бъдещите изчадия на Земята — с невероятна бързина схвана Марта. И продължи, като се наслаждаваше на недоумението на околните. — Разхождате се сигурно из разните времена, открили сте си хубаво развлечение, а че мен ме чакат в Ла Кас, Ла Пас, Ла Дас или… кой знае къде… това не ви засяга. И ми плашите детенцето. И цял самолет хора изпоплашихте до припадък. Знаете ли какво ви се полага за това?
– Съд пред времето — тъжно отвърна единият събеседник — но разберете ни, нямаме друг избор.
– И защо точно аз? — с негодувание произнесе Марта.
– Защото вие имате най-прекрасния глас на всички столетия.
– Я гледай — промърмори Марта. — А аз си мислех, че Ла Малибран е била по-добра от мен.
– Не се възгордявайте — покровителствено я посъветва другият от присъстващите — Ла Малибран е велика певица, но нейният глас е плътен и тъмен. Такъв глас не може да мине за „небесен“.
– Излиза, че имам „небесен“ глас — с разбиране кимна Марта. — И за какво ще ви послужи той?
Дамата захвана да говори с подкупваща загриженост:
– Знаете от историята за Стогодишната война, нали?
– Е, не съм чак дотам невежа — се засегна Марта.
– Знаете, че в Домреми е живяла една девойка, която чувала небесни гласове…
Марта съвсем се обиди:
– Е, знам де! Но какво общо имам аз с това?
Двама присъстващи се изправиха и произнесоха тържествено:
– Единият от гласовете е вашият!
Марта ги погледна неприязнено и завъртя палец до челото си:
– Вие… от коя лудница сте?