За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството
- Автор: Настрадинова Величка
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството». Краткое содержание книги:
Посрещачите се закланяха и сконфузено се представиха. Били директорът и артистичният секретар на импресарско бюро „Лашас“ в град Близнаците.
„Ох — помисли си Марта — човек като навикне на необичайното, взема и грешките си за приключения. Ами, разбира се. Импресарската дирекция се казваше «Лашас», а «Близнаците» — май че някога са изпращали някакъв космически кораб «Джемини», тоест «Близнаците», и града са нарекли така. Интересен град, много по мой вкус град — се заплесваше Марта, докато пътуваше към хотела. — Ще дойда аз някой ден да си поживея тук, стига да ме оставят малко на мира с тези пътувания.“
Писателят Матев се беше престарал в подготовката за посрещането на жена си и дъщеря си.
На масата се кипреше фазан по китайски, плодове от Африка, бульон от опашка на кенгуру, двайсет вида сладкиши и почти същият брой бутилки.
Но Марта, успяла вече да нацелува всички подред и да се пребори със сина си, за да го види достатъчно ли е заякнал под бащините грижи, не обърна внимание на трапезата и докато всички се хранеха с удоволствие, тя пиеше някакъв кисел азиатски чай и разказваше на мъжа си за преживяното от тях.
– Остави това за по-късно — я посъветва Матев. — Децата не могат да се хранят спокойно заради твоите измислици.
– Ха! Измислици! Никой не вярва на най-чистата истина! А ти вместо да ми благодариш, че ти поднасям такъв великолепен сюжет…
– Може и да е великолепен, но не е за мен — с безразличие каза Матев. — Тия истории с пътешествия във времето никога не са ми били по сърце. Освен това сега ме занимава една блестяща идея — създаването на шахмата.
– И няма да напишеш разказ за Бермудския триъгълник? — отчаяно възропта Марта.
– Защо не, защо не — разсеяно отвърна Матев. — Може да се вмъкне нещо… Квадратите на шахмата символизират плоскости по земната повърхност. Изведнъж, по нечия нечовешка воля, един от квадратите бива разсечен на два триъгълника — черен и бял. Играта се нарушава, белият триъгълник, който винаги има предимство, се превръща в бяла бездна… — Матев млъкна, загледа се в тъжното лице на жена си. — Но какво ти стана?
Марта въздъхна и каза като че ли на себе си:
– И на него са повлияли. Това е отвратително. Как смеят да се месят? Били по-млади от нас, следователно — те са правите! И съвсем не подлежат на вразумяване. Изтъкнах им, че величието на духа не зависи от епохата, нито — от условията, а те… ни чули, ни разбрали… Не знам как ще се живее… с това идващо поколение…
– Но, мамо — възрази синът й — нали когато те дойдат, нас вече няма да ни има? Ние няма да живеем с тях.
– Я го гледай ти! — се сепна Марта. — Значи мислиш, че ние така бързо-бързо ще измрем и ще им освободим терена, та да се развихрят както щат? Ама че възпитание ти е дал баща ти, докато ме нямаше!
Матев се погрижи да въдвори ред и да възвърне приятното настроение на вечерта:
– Не се безпокой, мила, ние ще им създадем толкова пречки, че когато „те“ се появят на бял свят, ще трябва да прахосат много сили и знания, преди да почнат да се разпореждат със Земята и с Времето според своите желания. Не се тревожи, яж си печеното, докато не е изстинало.
– Ами то какво друго ми остава? — се съгласи Марта. — Щом собственият ми съпруг не иска чрез писанията си да подтикне учените да се замислят над тайните на Бермудския триъгълник, ясно е — Бъдещите ще трябва да се заемат с тая работа. И нека, пада им се. Само ние ли ще си блъскаме главите с разни тайни?
Когато Евр измъчен вдигна очи от редовете, Матев седеше срещу него с крайно хрисим вид и пиеше втора чаша.
– Тук има нещо автобиографично, нали? — опита да изрази интерес Червенокосият.
– Да, като че ли.
– И може би е плод на автентично изживяване?
– Има такова нещо.
– Но защо говорите така неопределено?
– Все пак, аз правя литература, а не наука. А вие?
Гигантът се поколеба:
– Да, наука, но не в общоприетия смисъл. Разбирате ли, съвременната наука е ограничена от опита. Звучи еретично, но е така. До каквито и заключения да се добера, аз трябва да ги докажа чрез опит. Обаче не всякога може да се направи експеримент. Още в началото на двайсети век професор Асен Златаров е знаел, че около човешкото тяло има аура, но това излъчване не е могло да се докаже по експериментален път. Нямало е технически средства. И колко години трябваше да минат, за да бъде заснето излъчването, да се заговори за биополе и така нататък. Извинете, приказвам малко объркано, но това е от коктейла, от Бояна и от вашите новели. Трябва да ви призная, аз някога участвах в групата „Хеспериди“. И сега с удивление откривам, че идеята, която разработихме, е била взета от вашия разказ. Но след като отстранихме ефекта на Бермудския триъгълник, моите гледища започнаха да се различават от тези на колегите ми и аз се оттеглих от „Хесперидите“. Центърът „Атлас“прие да финансира дейността ми, даде ми пълна самостоятелност и поиска от мене единствено гаранции, че няма да преча на хода на събитията и няма да вредя на човечеството и нашето време. И аз бях твърдо уверен, че ще спазя клаузите на своя договор. Но каналите за свързване на различните пластове време най-неочаквано се повредиха точно над вашия дом. Това не може да бъде случайно, в никакъв случай… в никакъв случай… Извинявайте, развълнуван съм. Тук действа някакъв апарат, някакво силово поле…