Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
- Работил съм точно върху този проблем и мисля, че ще разполагам с уникално разрешение.
- И какво представлява то? - запита подозрително Галиен.
Луис Гай вдигна поглед:
- Архиепископе, много любезно от ваша страна да се присъедините. Изпратих да ви съобщят за началото на срещата преди близо час.
-Възнамеряваш да ме напляскаш за закъснението ли, Гай? Или просто се опитваш да отбегнеш въпроса ми?
- Не сте готови да чуете отговора на това питане - отвърна стражът, което му докара укорителен поглед от страна на архиепископа. - Ако ви кажех, нямаше да повярвате и определено не бихте дали одобрението си. Но когато времето настъпи и стане наложително, бъдете напълно уверени, че крепостта Дръминдор ще падне и Делгос заедно с нея.
Архиепископът леко се навъси, но преди да каже нещо, Салдур попита:
- Ами простолюдието? Те ще приемат ли новия император?
- Обходих надлъж и нашир четирите народа, рекламирайки съревнованието. Хералди го оповестяваха от Дагастан на юг до Ланкстиър на север. Цял Апеладорн знае за събитието. Из таверни, пазари и замъци очакването е голямо. Когато оповестим истинската цел на турнира, хората ще бъдат не на себе си. Господа, това са вълнуващи времена. Вече не е въпрос дали, а кога Новата империя ще се въздигне. Основата е положена. Остава само да връчим короната.
- Ами крал Етелред от Уоррик? - запита Галиен. - Той подкрепя ли?
Гай сви рамене:
- Не е във възторг от идеята да слезе от трона си, за да стане вицек-рал, но малцина монарси са, включително и онези, които ние поставим на трона. Удивително колко бързо владетелите привикват да бъдат наричани Ваше Величество. Но му бяха дадени уверенията ни, че бидейки първият, положил корона, ще бъде и сред първите в новия ред. Най-вероятно той ще бъде в ролята на регент, администрирайки империята в отсъствието на лорд Ръфъс. Също намекнах, че може да остане главен съветник. Той изглеждаше доволен от това.
- Не ми харесва даването на власт в ръцете на Ръфъс и Етелред - каза Салдур.
- Няма да получат такава - увери го Галиен. - Църквата ще управлява. Те са лицата, но ние сме умът. Църквата ще има постоянен сътрудник в двореца на Новата империя, който ще наблюдава построяването на новия ред - той погледна към Г ай. - Патриархът спомена ли ти за това?
-Да.
- А каза ли дали лично ще се заеме с тази длъжност?
- Предвид напредналата си възраст, патриархът няма да се нагърби с тази тежест, а ще посочи избраник от този съвет, който ще получи правата да действа автономно от името на църквата. Този избраник ще бъде сърегент на Етелред поне за периода на реконструкцията.
- Този мъж би бил невероятно могъщ - каза архиепископът. По тона му личеше знанието, че той няма да бъде въпросното лице. - Би ли могло това да бъдеш ти?
Г ай поклати глава:
- Моята задача, както тази на баща ми, а също и на неговия баща, е да открия Наследника на Новрон. Патриархът ми нареди да помогна в касаещите прякото сформиране на империята дела, което аз върша с радост, но то няма да ме отклони от целта на живота ми.
- Кой ще бъде, тогава?
- Негово Светейшество все още не е взел решение. Подозирам, че ще изчака развитието на съревнованието - настъпи кратка пауза, сетне Гай заговори отново. - Това е исторически момент. Всичко, за което сме работили, деликатно насочвано с векове, е на път да роди плод. Стоим на прага на нова ера за човечеството. Започналото преди близо хилядолетие ще приключи в рамките на това поколение.
- Той е забележителен - Салдур каза на Галиен.
- Така ли мислиш? - отвърна архиепископът. - Добре, защото ще дойдеш с нас.
- На съревнованието?
Галиен кимна:
- Трябва ми някой, който да уравновесява Гай. Може би ти ще си за него същото отегчение, каквото си и за мен.
* * *
Носейки малка свещ, Ариста се поколеба пред вратата. Можеше да чуе щъкането на Бърнис: оправя кревата, налива вода в легена, приготвя нощниците върху леглото по онзи ужасен слугински начин. Колкото и да бе уморена, Ариста нямаше никакво желание да отваря тази врата. Имаше твърде много неща, над които да размишлява и не би могла да понесе Бърнис точно сега.
Колко дни?
Опита се да ги преброи в главата си, проследявайки спомените си от размитите времена между смъртта на баща си и гибелта на вуйчо си; толкова много неща се бяха случили толкова бързо. Все още си спомняше бледното бащино лице, ивицата кръв и тъмното петно на матрака.
Ариста неловко се взря в стоящия до нея Хилфред.
- Още не съм готова да си лягам.