Стингър

Джеси я наблюдаваше.

— Какво има?

Стиви поклати глава. Не й се приказваше. Искаше само да слуша. Мелодията отекваше в костите й и предизвикваше силни проблясъци в мозъка й. Никога досега не беше преживявала подобно нещо.

Внезапно музиката спря. Просто така — изчезна.

— Ето го и Мендоза. — Тайлър посочи светлосинята сервизна кола, която се приближаваше по Коубър Роуд.

Стиви тръсна сферата. Нямаше музика.

— Дай ми я, миличка. Аз ще я пазя — Джеси се пресегна към Стиви, но тя отстъпи назад. — Стиви! Хайде, миличка, дай ми това нещо!

Малкото момиче се обърна и побягна. Застана на около трийсетина метра, стиснало абаносовата сфера в ръце. Джеси сподави гнева си и реши да се разправя с детето вкъщи. Сега имаше достатъчно други грижи.

Ксавиер Мендоза, едър и широкоплещест мъж с побелели коси и мустаци, спря сервизната кола на Коубър Роуд, така че да може да вземе на буксир камионетката на Джеси. Излезе от колата, за да прецени какви са повредите, и първата му реакция беше:

— Ай! Caramba!

Стиви се отдалечи още малко, тръскайки непрекъснато черната сфера, за да накара музиката да засвири отново. Мина й през ум да я счупи. А може би ако я тръснеше достатъчно силно, вятърните камбанки вътре щяха отново да запеят. Раздруса я и като че ли чу вътре нещо да се плиска, сякаш кълбото беше пълно с вода. Вече не беше и толкова студено. Може би се затопляше отвътре или пък това се дължеше на слънцето.

Тя продължи да го върти в ръцете си.

— Събуди се, събуди се!

Изведнъж се сепна. Осъзна, че нещо в черната топка се беше променило. Пръстите й се бяха отпечатали върху нея, а дланите й се бяха очертали в електриковосиньо. Стиви натисна с показалец топката. Отпечатъкът се задържа отгоре, след това бавно започна да изчезва, като че ли нещо го издърпваше навътре. Нарисува с нокът малко засмяно личице и то също се задържа за малко, оцветено в синьо — стотици пъти по-синьо от синьото на небето. След това Стиви нарисува сърце, после малка къщичка. Всичките й рисунки оставаха за около пет-шест секунди, преди да се стопят. Тя вдигна глава и понечи да извика майка си, за да й покаже тези чудеса. Но преди думите да излязат от устата й, зад нея се чу силен шум, който страшно я изплаши. В следващия миг я връхлетя прашна вихрушка.

Един сиво-зелен хеликоптер закръжи над сервизната кола на Мендоза и камионетката на Джеси. Беше се появил изневиделица — може би иззад онзи хребет на югозапад. Сега правеше бавни кръгове над тях. Суийтпи зацвили и се изправи на задните си крака. Бес грабна юздите и се опита да го успокои. Около тях се завихри толкова много прах, че Мендоза се запени от ругатни на испански.

Хеликоптерът направи още няколко кръга и отново се насочи на югозапад. Набра скорост и изчезна.