Стингър
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-164-8
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Стингър». Краткое содержание книги:
Погледът му вече беше злобен и нахакан — значи беше готов да тръгне.
Щом прекрачеше прага, онзи Рик Джурадо, който трепери над своята Палома, щеше да остане вътре, а навън щеше да се появи другият Рик Джурадо — главатарят на кроталите. Тя никога не беше виждала другото му лице и понякога той беше благодарен, че Палома има перде на очите. Но така или иначе нямаше друг изход, ако искаше да оцелее в борбата срещу Локет и ренегатите. Не смееше да сваля тази своя маска и дори понякога се случваше да забрави кое бе маска и кое неговата истинска същност.
Пое си дълбоко въздух и напусна къщата. Зарра го чакаше при колата и веднага му подхвърли една току-що свита цигара марихуана. Рик я улови и я мушна в джоба за по-късно. Дрогиран или поне преструвайки се, че си такъв, бе единственият начин, по който можеше да преживееш деня.
Мушна се зад волана. Зарра седна отпред до него и щом Рик превъртя ключа, моторът на камарото забоботи. Той си сложи слънчевите очила с черни рамки и вече напълно превъплътен, даде газ.
6. Черната сфера
Минаваше девет, когато един кафяв пикап спря до повредената камионетка на Джеси Хамънд. От него слязоха Джеси и шофьорът — Бес Лукас: жилава петдесет и осем годишна жена с посивели коси, яркосини очи и привлекателно овално лице. Носеше джинси, бледозелена блуза и сламена каубойска шапка. Като видя обезобразения мотор, тя премигна слисана.
— О, боже! — изрече. — Сигурна съм, че оттук вече нищо няма да върши работа. — Моторът беше изстинал и съвсем притихнал. Под него проблясваше локвичка масло. — Какво ли го е разкъсало така?
— Не знам. Както ти казах, парче от онова, което мина, удари капака. Като тези там. — Джеси тръгна към синьо-зелените парчета, които бяха престанали да изпускат дим, но във въздуха все още се носеше зловоние като от разтопена пластмаса.
Бес и Тайлър също чули шума и мебелите в дома им танцували в продължение на няколко секунди. Когато излезли навън, видели, че във въздуха се е вдигнал много прах, но не забелязали и следа от хеликоптери или нещо подобно на онова, което Джеси им беше описала. Бес клатеше глава и цъкаше с език. Дупката в мотора беше голяма колкото детски юмрук. Тя се отдалечи от камионетката и последва Джеси.
— Казваш, че това нещо просто профуча, без никакво предупреждение? Накъде отиде?
— Натам.
Джеси посочи на югозапад. Хребетът пред тях пречеше на гледката, но Джеси забеляза пресните следи от реактивни самолети в небето. Беше стигнала до онова заровено в пясъка парче, което беше покрито със странни знаци. От него все още се излъчваше топлина — толкова силна, че Джеси усети как страните й пламват.
— Какво е написано там? — попита Бес. — Нещо на гръцки ли?
— Не мисля. — Тя коленичи на известно разстояние, без да смее да се приближи съвсем. Там, където предметът се беше забил в земята, пясъкът беше изгорял до такава степен, че се бе превърнал в стъклени бучки, а наоколо бяха разпилени почернели парчета от кактуси.
— Това се казва гледка. — Бес също бе забелязала буците стъкло. — Трябва да е било страшно горещо, а?
Джеси кимна и се изправи.
— Ужасно нещо — да си гледаш работата и да те постигне такава катастрофа посред бял ден. — Бес огледа пустошта наоколо. — Може би тук става доста населено, а?
Джеси почти не я слушаше. Беше се втренчила в синьо-зеленото парче. Със сигурност не беше част от метеор. Не приличаше и на част от познатите й летателни машини. Възможно беше да е от някой сателит. Но знаците определено не бяха английски, нито пък руски. Кои други страни имаха изведени в орбита сателити? Спомни си, че над Северна Канада преди няколко години бяха паднали части от космически апарати, а неотдавна това се бе случило и в пустошта на Австралия. Спомни си как след съобщението на НАСА, че някакъв повреден сателит започнал да пада, хората се шегуваха, че може да бъдат ударени от падащи отломъци и носеха каски, за да се спасят от неколкотонните парчета метал.