Душегубеца
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Душегубеца». Краткое содержание книги:
— Ти си Ребека, нали? Ребека Ленъкс? — той протегна другата си ръка. — А вие сигурно сте баща й, Бартоломю. Слушал съм толкова много за кръчмата ви!
Бартоломю стисна ръката на Фрогмор и запристъпва от крак на крак — комплиментът на пастора го беше смутил, но и зарадвал.
— Бих искал да си поговоря с теб, Ребека.
— Не мога да я пусна — трябва ми в кръчмата.
— Уверявам ви, че няма да я задържам дълго — Фрогмор увеличи натиска на ръката си.
— Не се притеснявай, татко, скоро ще се върна — каза Ребека, която не искаше баща й да влиза в спор с този зловещ непознат.
Бартоломю се опита да възрази, но тя го спря.
— Хайде, върви. Ще се върна, преди да се усетиш. Междувременно виж какво става със сиренето! Вече трябва да е годно за ядене. И не забравяй първо да изразходваш вчерашния хляб!
И така, Бартоломю излезе от църковния двор, а Ребека последва Фрогмор към къщата му. Тя беше ходила там по времето на Бейнс и знаеше, че старецът не поддържа изрядна чистота. Сега обаче покритото с каменни плочи фоайе беше пометено и излъскано до блясък. Същото беше положението и в малката кухничка, която се намираше в другия край на къщата. Между двете пещи гореше весел огън, кухненската маса светеше от чистота, а във въздуха се носеше пленителният аромат на печено.
— Слугиня ли сте си наели? — попита Ребека.
Фрогмор издърпа пейката изпод масата и направи знак на девойката да седне.
— Искаш ли малко вино?
Преди Ребека да успее да отговори, новият пастор вече й беше поднесъл чаша вино и една кана с вода. Тя си наля питие, а Фрогмор се настани срещу нея, скръсти ръце върху масата и втренчи очите си в нейните.
— Ти удари камбаните снощи, нали?
Ребека отпи внимателно от чашата си; виното беше великолепно.
— Да — отвърна тя.
— Значи познаваш Сен Клер?
— Не казах това. Просто видях двама мъже да се бият и се уплаших.
— Значи не знаеш кой е довел коня при костницата?
Ребека извърна поглед.
— Смяташ ли да кажеш на някого за случилото се?
— Пасторе, може и да имам заешка устна, но нямам заешки мозък! — тя остави чашата си на масата. — Кажете ми — защо се бихте с онзи мъж?
— О, двамата с Майкъл сме стари приятели. Веднъж се скарахме сериозно, но никога не бихме се наранили един друг.
— Аз пък видях друго. Поне преди свещите да угаснат. Какъв беше този номер?
— Нищо особено — сви рамене Фрогмор. — Искаш ли нещо за ядене?
— Не съм гладна. А сега трябва да тръгвам.
— Добре, но преди това ми кажи — девица ли си?
— Това си е моя работа — изправи се Ребека.
Фрогмор се пресегна през масата и я хвана за ръката. Ноктите му бяха дълги и чисти и много й напомняха за ноктите на сокола, който баща й беше притежавал някога.
— Седни, моля те — усмихна се пасторът. — Не исках да те обидя.
— Никога не съм била с мъж — отвърна кисело Ребека.
Фрогмор се огледа наоколо.
— Попита ме дали съм си наел слугиня, Ребека. Не съм, но с радост бих се възползвал от услугите ти. Ти си умна, мила…
Девойката се поколеба.
— Заета съм в кръчмата.
— Ще ти се отплатя щедро — добави той. — Кажи ми, Ребека — тази твоя заешка устна притеснява ли те?
— С нея съм се родила.
— Веднъж видях една картина. Мисля, че беше в Рим. Тогава двамата с Майкъл бяхме бойни другари — Фрогмор сведе очи и се усмихна на себе си. — Ти ми напомняш за онази картина, Ребека — той се пресегна през масата и преди девойката да успее да го спре, притисна пръст към заешката й устна; докосването му беше нежно като крилце на пеперуда. — Не е нужно да живееш с това, Ребека. Аз мога да те излекувам — новият пастор стана и се отдалечи, а когато се върна, в ръцете му имаше малко огледало от полиран метал. — Погледни, Ребека, виж какво те чака, ако се съгласиш да ми служиш.
Девойката погледна в огледалото и онемя. Деформацията й беше изчезнала, а устните й бяха сочни и червени. Ребека вдигна очи.
— Какво е това? — възкликна тя.
— Възможното ти бъдеще — промълви нежно Фрогмор. — Няма непостижими неща, Ребека. Всичките ти мечти могат да се сбъднат.
Девойката отново се взря в отражението си и потръпна от вълнение.