Душегубеца
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Душегубеца». Краткое содержание книги:
Ребека се беше вцепенила от страх, но все пак продължи да наблюдава схватката от прозореца. Мъжете се движеха бързо, отбивайки взаимно ударите си и хвърляйки се в атака. Въпреки че не беше много добре запозната с военното изкуство, девойката си даваше сметка, че двамата съперници владеят меча до съвършенство. Особено Фрогмор, чието оръжие изглеждаше като естествено продължение на ръката му. Ребека вече едва си поемаше дъх. Ами ако Сен Клер бъдеше ранен? Или още по-лошо — убит? Двамата мъже се раздалечиха. В следващия момент пасторът премести камата си в ръката, с която държеше меча, и направи нещо толкова невероятно, че Ребека не можа да повярва на очите си.
— Някой ден всичко тайно ще стане явно — подигра се той. — Но този ден май няма да е днес, а, Майкъл?
След тези думи Фрогмор вдигна ръка, насочвайки я към свещите, и те мигом угаснаха. В църквата се възцари пълен мрак. Ребека чу вик, а после и звън на стомана. Тя скочи от стената, обърса потните си ръце в роклята си и изтича към предната врата. За щастие, резето беше вдигнато. В този момент откъм пътеката се чу шум, проблеснаха и факли. Да не би Купър да беше заподозрял нещо и да идваше, за да види какво става? Сигурно водеше със себе си и ужасната си шайка главорези… Ребека се втурна към камбанарията и дръпна въжетата на камбаните. Грубата материя ожули ръцете й, но звънът на Кларънс и Мери тутакси отекна в тъмнината, подавайки недвусмислен сигнал за тревога. Битката в църквата замря. Ребека слезе от камбанарията и видя, че свещите отново горят. От Сен Клер нямаше и следа, но страничната врата беше отворена. Фрогмор се суетеше наоколо, събирайки съдовете от масата и тъпчейки ги в някаква олтарна покривка. Ребека изтича навън. Когато стигна до костницата, Сен Клер вече се беше качил на коня.
— Майкъл! Майкъл!
— Ти ли удари камбаните, Ребека? — той се наведе към нея; лицето му беше мокро от пот.
— Видях, че към църквата наближават хора и си помислих, че Купър идва да те залови…
— Ако бях успял да раня Фрогмор, щеше да си струва. Ти видя всичко, нали?
Ребека кимна.
— Точно според очакванията ми — той се изправи в седлото и промърмори още нещо, но вятърът отнесе думите му.
Ребека обаче беше сигурна, че е казал: „Ти трябваше да си там“.
— Разтревожих се — отвърна тя и се опита да хване юздите на коня, но Сен Клер се отскубна от нея. — Видях какво направи Фрогмор със свещите.
— Нищо особено, Ребека. Просто глупав номер.
Йезуитът се наведе, вдигна девойката, целуна я в устата, а после внимателно я върна на земята.
— Довиждане, Ребека!
След тези думи той обърна коня и препусна към полята.
Ребека се покатери по ронещата се странична подпора на църквата и надникна през прозореца. Фрогмор беше облякъл тъмносивото си расо и седеше тихо край амвона; наоколо нямаше следа нито от пиршеството, нито от битката. Девойката се отмести малко встрани и видя в нефа да влизат още хора. Сред тях бяха съдебният пристав Малбрук, Купър и хората му, баща й и още неколцина селяни.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Фрогмор приветливо.
Купър застана пред пастора.
— Чухме, че в църквата нещо не било наред. Някой видял през прозорците да се процежда светлина. Решихме да проверим какво става, но когато наближихме, камбаните започнаха да бият.
Фрогмор слезе от олтара и пристъпи към мъжете.
— Да, да. Аз ги ударих. Дойдох в църквата да си кажа молитвите, но заварих вътре двама мъже.
— Двама мъже ли? — полюбопитства Купър.
— Да, точно така. За съжаление, не ги видях добре. Попитах ги какво правят тук и защо са запалили свещите — Фрогмор сви рамене, — но тъй като съм Божи служител, а не стражар, реших, че ще е най-добре да вдигна тревога.
— Какво стана с двамата мъже? — попита Купър.
— Избягаха в нощта. Сигурно са били разбойници. Радвам се, че дойдохте. А сега, ако ме извините, трябва да подготвя църквата за службата утре.
Ребека забеляза, че на Купър му се ще да разпита пастора по-подробно, но Фрогмор не му остави избор. Девойката слезе от стената и се скри зад един надгробен камък в гробището. Когато църквата утихна, тя излезе от скривалището си и се върна в „Сребърният дракон“ по тайната си пътечка.
Щом стигна до кръчмата, Ребека веднага се качи в стаята си на третия етаж. Когато се озова вътре, тя заключи вратата, смъкна от себе си изцапаната си рокля, изми си лицето и ръцете, облече си нощница и се покатери върху леглото, което баща й й беше купил от Челмсфорд. За известно време девойката остана неподвижна в мрака, припомняйки си всичко, което беше видяла и чула тази вечер.