Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
— Това е тумор. Ракът е дал метастази.
Лекарят слага ръка на рамото ми.
— Госпожо Фицджералд — казва той, — това е сърцето на Кейт.
Панцитопения е просто по-модерна дума, която означава, че в тялото на Кейт няма нищо, което да я защитава от инфекции. Доктор Чанс обяснява, че това е признак, че химиотерапията е подействала — огромно количество бели кръвни телца в тялото на Кейт са унищожени. Това означава също, че надир сепсис — инфекция след химиотерапия — не е вероятност, а факт.
Дават й тиленол, за да свалят температурата. Вземат й проби от кръв, урина и респираторни секрети, за да й предпишат подходящите антибиотици. Минават шест часа до изчезването на тръпките — толкова силно треперене, че я грози опасност да падне от леглото.
Сестрата — жена, която един следобед преди няколко седмици сплете косата на Кейт на копринени редици ситни плитчици, за да я накара да се усмихне — измерва температурата й и се обръща към мен.
— Сара — говори ми нежно, — вече можеш да си поемеш дъх.
Лицето на Кейт изглежда малко и бяло като далечните луни, които Брайън обича да наблюдава с телескопа си — неподвижни, недостижими, студени. Прилича на труп… и, което е още по-лошо, е облекчение в сравнение с мъката да я гледам как страда.
— Ей — докосва ме по темето Брайън. В другата си ръка държи Джес. Вече е почти обяд, а всички сме по пижами; дори през ум не ни мина да си вземем дрехи за преобличане. — Ще го заведа в закусвалнята да хапне. Искаш ли нещо?
Поклащам глава, придърпвам стола си по-близо до леглото на Кейт и приглаждам завивките над краката й. Вземам ръката й и сравнявам тежестта й с тази на своята собствена.
Миглите й се открехват. За миг се опитва да си припомни къде е — не е сигурна.
— Кейт — прошепвам, — тук съм.
Тя обръща глава и фокусира погледа си върху мен. Повдигам ръката й към лицето си и я целувам по средата на дланта.
— Толкова си смела — шепна й и се усмихвам. — Когато порасна, искам да стана като теб.
За моя изненада Кейт енергично поклаща глава. Гласът й е крехък като перце, тънък като конец.
— Не, мамо — казва тя. — Ще си болна.
В първия ми сън течността от системите капе прекалено бързо в централната вена на Кейт. Физиологичният разтвор я издува отвътре, като балон. Опитвам се да извадя системата, но е здраво забита във вената й. Докато я гледам, чертите на Кейт се изглаждат, размиват се, обезличават се и лицето й се превръща в бял овал, който може да бъде кой ли не на този свят.
Във втория си сън съм в родилното отделение и раждам. Тялото ми се превръща в тунел, сърцето ми пулсира ниско в корема. Пристъп на болка и напрежение, а после бебето излиза като светкавица сред потоци течност.
— Момиче е — грейва в усмивка сестрата и ми подава новороденото.
Отдръпвам розовото одеялце от личицето му и спирам.
— Това не е Кейт — казвам.
— Разбира се, че не — съгласява се сестрата. — Но пак е твоя.
Ангелът, който пристига, е в костюм на „Армани“ и лае нареждания по клетъчния телефон, докато влиза в болничната стая.
— Продавай — заповядва сестра ми. — Не ме интересува дали ще трябва да отвориш щанд за лимонада във Фенюъл Хол и да раздаваш акциите безплатно, Питър. Казах, продавай — натиска бутон и тръгва към мен с протегнати ръце. — Ей — успокоява ме, когато избухвам в сълзи. — Наистина ли мислеше, че ще те послушам, когато ми каза да не идвам?
— Но…
— Факсове. Телефони. Мога да работя и от твоята къща. Кой още ще гледа Джес?
С Брайън се споглеждаме, защото не сме мислили. В отговор Брайън става и я прегръща непохватно. Джес се втурва към нея на пълна скорост.
— Кое е това дете, което си осиновила, Сара… не е възможно Джес да е толкова голям…
Отделя го от коленете си и се навежда над болничното легло, където Кейт спи.
— Обзалагам се, че не ме помниш — казва Зан, очите й блестят. — Но аз те помня.
Толкова е лесно — да я оставим тя да поеме командването. Зан увлича Джес в игра на морски шах и изнудва един китайски ресторант, който не предлага доставки, да ни донесе обяд. Седя до Кейт и се наслаждавам на компетентността на сестра си. Позволявам си да се престоря, че тя може да оправи нещата, които аз не мога.