Домът на Хадес

Затова продължи да се катери.

Когато стигна върха на кулата, почувства краката си като преварени спагети. Стаята беше с размера на килер и с решетки на прозорците на всяка от стените. В ъглите й имаше натрупани чували със съкровища, които се бяха пръснали по целия под. Лио забеляза ножа на Пайпър, една стара книга със захабена кожена подвързия и няколко интересни на вид механични устройства, а също така и такова количество злато, че дори и Арион щеше да преяде от него.

Първоначално реши, че джуджетата са си тръгнали, но след това погледна нагоре. Акмон и Пасалос висяха надолу с главата от покривните греди и играеха нещо като антигравитационен покер. Когато видяха Лио, хвърлиха картите си като конфети и заръкопляскаха.

— Казах ти, че ще се справи! — извика щастливо Акмон.

Пасалос сви рамене, свали единия от златните си часовници и го подаде на брат си.

— Печелиш. Не мислех, че е толкова тъп.

И двамата скочиха на пода. Акмон носеше колана на Лио и беше изкусително близо. Момчето трябваше да потисне порива да се протегне към него.

Пасалос изправи каубойската си шапка и изрита решетката на най-близкия прозорец.

— Къде да го отведем сега, братле? Купола на Свети Лука?

Лио искаше да удуши джуджетата, но си наложи да се усмихне.

— Това звучи забавно! Но преди да тръгнете, трябва да ви кажа, че забравихте нещо лъскаво.

— Невъзможно — нацупи се Акмон. — Ние ви претърсихме много внимателно.

— Сигурни ли сте? — вдигна пазарския си плик Лио.

Джуджетата приближиха. Любопитството им бе прекалено силно, точно както Лио се бе надявал.

— Вижте.

Лио извади първото си оръжие — купчина изсушени химикали, увити в алуминието фолио — и го запали с ръка.

Знаеше, че трябва да се обърне, когато то избухне, но джуджетата гледаха право към него. Пастата за зъби, захарта и спреят против хлебарки не бяха така силни като песента на Аполон, но свършиха работа.

Керкопите завиха и започнаха да търкат очи. Втурнаха се към прозореца, но Лио хвърли самоделните си пиратки в краката им, за да ги спъне. След това натисна Архимедовата сфера. Тя изпусна облак противен дим, който изпълни стаята.

На Лио димът не му пречеше. Той не се влияеше от него, както и от огъня — бе стоял до задимени клади, бе преживявал дори драконов дъх. А и доста често бе чистил пещите на кораба. Докато джуджетата кихаха и се клатушкаха, той взе колана си от Акмон, извади няколко въжета за бънджи и завърза джуджетата.

— Очите ми! — извика Акмон. — Коланът ми!

— Краката ми горят! — зави Пасалос. — Това не е лъскаво! Ама изобщо!

След като се убеди, че са здраво завързани, Лио завлече керкопите в единия ъгъл и започна да рови в съкровищата им. Взе кинжала на Пайпър, няколко от прототипните си гранати и дузина други интересни неща, които джуджетата бяха отмъкнали от Арго II.