Играч първи, приготви се

Основната причина за успеха на изобретението бяха две нови периферни устройства, създадени от ГСС: визьорът и сензорните ръкавици. Тези устройства промениха всичко. Те превърнаха ОАЗИС от игра в глобален феномен.

Безжичният универсален визьор за ОАЗИС беше малко по-голям от слънчеви очила. В него имаше вградена технология за виртуално сканиране на ретини, която чрез безобидни нискочестотни лазери изобразяваше зашеметяващо реалната среда на играта направо върху ретините на потребителя и потапяше цялото зрително поле в онлайн света. Визьорът беше със светлинни години по-добър от грубите виртуални очила, предлагани до този момент, и представляваше изцяло нова концепция в технологиите за виртуална реалност. Същото важеше и за леките сензорни ръкавици, които позволяваха на потребителя да насочва директно с ръце аватара си и да взаимодейства със симулираната среда така, сякаш наистина се намира в нея. С ръкавиците докосването на предмети, отварянето на врати или управляването на превозни средства изглеждаше напълно реалистично, сякаш наистина допирът до несъществуващите предмети и повърхности се случваше. Те позволяваха, както гласеше телевизионната реклама, да "докоснете ОАЗИС". Заедно с визьора, ръкавиците превръщаха влизането там в преживяване, несравнимо с нищо до момента, а щом потребителите вкусеха от него, вече нямаше връщане назад.

Софтуерът, използван за симулацията — създаденият от ХолидейОАЗИС Риалити Енджин, също представляваше огромен скок в технологиите. Той прескачаше границите на по-ранния софтуер за виртуални реалности. Освен ограниченията в размера на виртуалната среда, предходните игри за множество играчи налагали ограничения и над числеността на виртуалното си население — обикновено до няколко хиляди потребители на сървър. Ако прекалено много хора влезели в играта по едно и също време, виртуалният свят започвал да зарежда изключително бавно, а движението на аватара се насичало, докато системата се опитвала да навакса. Но в ОАЗИС се използваше "линейно растящ, устойчив на грешки масив от квантови сървъри", който можеше да черпи допълнителна процесорна мощ от всеки компютър, свързан с него. При първоначалното си пускане, симулацията можела да обработва до пет милиона посетители едновременно, без видимо да се забави или да допусне срив на системата.